ограбени откъм думи

"п"

затворих се със теб, проблем
на чашка да се изясним
като мъже
всред четири стени-пазачи
неми

година мина
омръзна ни да сме любезни (нищо не ще скрием вече)
късаме без свян
един от друг,
проблем

силен си
за гърлото държиш
заемаш цялото пространство на света
май, май ще победиш
побързай!

само остави ми време
да напълня дробовете
с несъществуващата въобразена
извън теб - материална
хубост на паважа

няма, няма

липсата на думи
липсата помита


не останало какво да нарисуват
няма думи

няма думи
не мога да съм вечно празен

налага се да се изтрия

кратки три

дълга лъжица вече имам
в стаята да разбъркаме,
ела
мълчанието ми с твоите думи

празната си обич изливам
беззвучно
в кладенец неразбираем
по тъмно
ала дъното не връща звук

кладенецът не е усетил

неадекватно
навън е бурно с остра чистота
далеч, далеч
ако не е мътен блясъкът на прозрачната преграда
искам да разбия,
а всеки миг фанатично я градя

не

не, няма път нататък.
свършва тук
и ти - глупакът
пред гроб на свидни образи заплакал

не, няма път нататък.
свършва тук.
и ти - не бива да живееш
пред чужди мънички олтари

не, няма път нататък.
съвршва точно тук.
и аз - глупакът!
самотно се обърках в невъзможен блян

отново и отново

клетка
ад
в главата (ах, главата)

между ребрата
е приклещен
онзи долен страх (а той страхът...)

поредица от дневни
дребни
използувания (не съм, уви, най-желан предмет)

а нощите
са страх
повтарям - ужас (самобичуване и неизляти сълзи)

my friend, blood shaking my heart

*след микроинсулт*

светът ме повръща

обилно и с жлъчка

без воля, очи и коса

38

числото

отново дете ме създаде

(дали)

не съм голяма

защо се боря с тези неща

така...

...сама?

тежки неистини

метални отровни капки

обрулват ме

дай ми утеха!?

да се раждаш в нищото

да живееш за празнотата

да молиш през хрипове за скорошен шибан светкавичен край

„утре си тръгвам. напускам. в мъглата ще видиш да се стопявам.”

но нямаше накъде

заканата празна е без възможност за инцидент

дави се нощем с едните му думи останали

телесните течности се оттеглят

и те

тресе се, трепери, негласно пищи

не достига

„в 8 си хващам автобуса. отплавам.”

оттекват през разтърсващия дистер - ускоряващ тролейбус (звуците)

- в главата ми -

съм мъничък зародиш върху сиво, резониращо и топло огледало

&

и помен няма от гъстия кехлибар топъл (чер)
и мед с чай
и топло друго нещо
и нещо наше
и нещо мое
и протяжно се разлива
и да тръпнеш кара те
и да плачеш
и от сладост да се задушаваш
и красиво
и малко
и морно-вечерно
и между четири стени незатвор
и топла мека утроба, поглъщаща всяка тъга
и аз да се пълня с бистра, наивна, искряща възхита

няма няма няма

п.п. Да се подправи обезателно с
One Man Nation- May the devil's horns ring on.....

чувствал си го вече, зная
неумолимо блъскащото
"i don't belong"
мигове безумие
животно в клетка
светът или пък аз самият грешник е?
един е (из)лишен
един от двамата е луд
физическа непоносимост
към воплите на влажната тъма на безрадостната нощ
това е той
и точно той ме предизвиква
от странни места заедно ще прокървим
вкопчени без смисъл
един е (из)лишен
а другият - непобедим

двете страни

дните безлични

съставни части са

образи недовършени

сгради висят

и пак само те останали сигурни

по бетонните коридори познати

празни щрихи

изтича от теб нещото

олекваш напълнен с олово

и пак си болен и празен

и морен и яден

натъпкан с червеи трупни

никой не вижда

никой не чува

как си проправят път из плътта

никой не ще и да знае

някой по погрешка

влива в шибаната ти система

някакъв си оптимизъм

разлива се нагоре по пустата ти вена

очи да вдигнеш

и синьото студено

остро и неуморено

небе

те подстрекава също

и крановете що блуждаят горе

съграждат, уж, специално твоите мечти

и крачиш неуморно километри

до следващия удар на реалността

- падаш в дупката, където

мястото - запазено завинаги

за теб

след всичките удари оставт :

дупка в мекото топлото вътре

с разръфани краища

месеци наред плюе конците

сам не ще я съшия
сам не ще я измина

(дългата зима)

дупка в джоба ми
ловко създадена и без свян

всичко изтече

незначителни радости
незначителен мъничък аз

(пред вашия свят)

дупка във вселената с форма на
мен

ръцете ти жадно безкомпромисно съдират
докопват се във целия си блясък все едно до мен
но чакай, аз не съществувам

нощни изпитания
дневни малки ужаси
и присмеха на светещата жизненост

създаде ме, ей тъй, от каприз
красиви чеда са за да се къпят в светлината ти
така че
хвани ми гърлото, да свършваме!

празно
празно
мокро
преждевременен студ

фрагмент от писма неизпратени

...невидими приятелю,
убедена съм че нямаш никаква представа
с върха на пръстите да те докосна иска ми се
(когато не си бръснал лицето си дълго-дълго време)
дано не се разсърдиш
със средният пръст на дясната ръка
с другите бих могла да нараня
едва забележимо ще допра лице до страната ти
ще стана и
"благодаря"...

08.2008
бургас

въображаеми приятели
и нескончаеми разговори
само с тях
с тях
и дълги писма
проповеди
пазя истории
някой очакват да се направи че чува
за да изтлея и в идващите дни
а дотогава -
влакове, тетрадки, думи, самота
в пътуване - утроба на ноща

falos

edit:

очите си с песъчинки да напълня излязох
всекиму да бъде ясно защо изхвърлят лепкава слуз
в ниското между блокове вятъра не е страшен
за вас плачат разбрах
на мен ми хвърлят прах
пясък (попива водата във него добре)
прах от загиналите ви умове
власинки от несъществували мечти
ха, започнаха и тук да плачат
гъсти черни капки
нарядко
хвани, употреби ме
култивирана стихийо
и дума без да кажеш
убий във името на твоя тайна цел
изневиделица

domina sofia

дишам

плача

от каверните си тайничко кървя

бягам

хуля те, дори

и все ме връщаш

опитвам се да се изгубя в твоите тълпи

и така да спра да съществувам

опитвам кът за мъничко покой да съзра във тялото ти

а как го криеш ти

мразя те

обичам те

обаче можеш без мен, нали?

and cried and cried and cried and cried...

животните изпаднали в паника са противни. същото е и с хората. обаче хората си имат цели два вида паника, грубо казано. една изящно-мускулеста антилопа изпада в ужас, преселедвана от някой хищник. физическа заплаха. а бедния човешки индивид има предоставената възможност да изглежда по онзи крайно неприятен начин поради ментална (параноична) паника и отново тази предхождаща физическото му изличаване. гадно. за това си имаме обоняние тънко, с чиято помощ усещаме тези с умствено (донякъде и от социума) предизвиканата у себе си гнус, и бягаме. някоя и друга дума - може, но повече не. обезверяването може би е заразно. нека се обградим с, на повърхността поне, "доволни", движещи се по пътечката си човечета. по-лесно е, определено. пък и в името на естетиката... обаче това не предполага ли зараждането на една порочност на повторението, ако затънеш в твърде гъсто блато? завинаги оставаш там и най-много да получиш някой фекалия свише?

protect me from ravagement

изтривам се
избледнявам заедно със спомена и нуждата от мен
когато се обърнеш дървото го няма вече
когато няма кой да ме погледне не се случвам
няма да спра да дишам скоро
за това се моля някой да поплаче тайно

загърбено дърво
наблюдава топло светещите летни прозорци
помахайте, ще ви се радва
приближете го и нека бъде ваша маса
щом има изгода никой не протестира
осигури я за да се случиш

destroy

желая да съм актрисата в еxploitation филми.
искам да заснема snuff.

decomposure of my useless body following the decay of the naïve soul.

опит за дефекация в отчаяние

в един български град съзрях такси на име "инди кар". забавно. няма с кого да го споделя.
в поредното си пътуване с влак започнах една история. звучеше добре. смятах да я напиша в тетрадка. не можах във вярната си хартиена спътница. сега разбирам че и в тази тетрадка нямам да имам сили. снледващата стъпка на глупавият прогрес дано да е нещо в посока да мога да изливам мислите си думи направо като нервни трептения до някой от носителите. за да има чувството на измамно облекчение.
празно.
самотно.
липса.
нищо не се променя.
7.
7 месеца.
дръгливо коте да стана. да ме погали детенцето. да легна в топъл скут. да умра. умра. не се явява друг изход.
твърде много липси. липса на качества. лъпса на бъдеще. липса на Теб.
защо ли още все Теб те мисля?
какво е това?

сушени тестиси

явява се странник в съня ми
викам го аз
или
той сам идва?
едва познати, не ме измъчвай -
или изчезни или от плът и кръв ми удар нанеси
нека се слеят образите на желаното
(искам теб. искам теб. искам теб. само теб)
и нощния смутител
(дари ми две ръце, в чиито клещи да умра във радост)
а бягам, бягам и от двама ви
страхът е, че не ще дори посегнете към мен
няма

"""

разкъсвам се
наглостта ти няма никаква задръжка
не се сещаш за мен
не ме търсиш
не ти трябвам
само (все по-рядко) ми изливаш потоците от думи
и глупави емоции
периодично
никой не би ги излушал и не би им откликнал (за сега)
последен глупав, безволеви, жалък пристан
на безкрайни прищявки
надали си някога се сещал, че това са копия, шарпнели
забиващи се в остатъка от съществото ми
имаш ти :
любов;
вещи;
храна;
разбиране;
малки краткотрайни "цели";
"заетост" ако щеш
аз имам само :
неразбираемата обич към твоята лайняна личност ;
фотоапаратът ;
хляб ;
никому кому да кажа колко мразя ;
дупка-бъдеще зейнала ;
време, което ме убива, с това че не спира да е празно...
не искам да трябва години да се боря със това
ПОМОЩ, МАМКА МУ СТАРА.

they arent all beautiful

повява хлад за фини тръпки по тялото
под негов надслов ще мине лятото
защо е то за да минава?
нима е нужно да се преживява?
защо не свърши тук, сега празния ми ход
нима е нужно да познае ме земята като изгнил вече октопод?
струпеи по гърдите ми
гнойни кратери във влажнотата на гръдния ми кош
кръвта отказва все да циркулира и към пейката ме приковава
добре че мракът обезлюден ме обгръща
не ще види никой костите на ръб на строполяване
vale!
отплувам

перото ми ужасно скърца

не мога да се дистанцирам
вече ти се смея
виждам всеки недостатък
и за всеки поотделно плача
пак във мой си свят останах
всеки е толкова в страни
нима ще мога въпреки това да получа топъл жест?
твърде е непреодолимо това Въпреки
въпрос:
върни си ми чувала. навън ще спя?
забравям как да ви говоря

уповавам се на изображения на миловидни неща

Странен сън. Из дълбините на подсъзнанието ми (и не съвсем подъзнание) се случват "забранени" неща. Последното, което ми е нужно е попадане в ужасни, безпредметни блянове. Било то и намиращи се на съседната улица...хах Успешно успявам да съгреша по-дълбоко чрез подбора на музиката, която звучи в главата ми. Даже поражда съмнение дали искам още онова там в далечината, дето така силно го оплаквах като загуба.
Моментно разсейване ще да е туй. Не най-подходящото. Но поради твърдата невъзможност за случване може да е полезна алтернатива.
Желая когато след малко се потопя в познатата сумрачина на околността да се сблъскам с нещо, което да сложи край или нещо, което да постави така широко дискутираното "ново начало".

чувство на безплодност
обичта ми все така е извор, но вече нежелан
а пък водата не е отровена
защо реши така?
не мога вече щастие да раждам
и всяка дума моя сетна е
липсва конструктивност, но уви и деструктивност
неслучване
несполука
нещастие
нежелание
нелогично
... и тъй до безкрай със "не"
препускат и се блъскат по-бързо от пръстите ми
да се сгуша в притихналия сумрак
да спра да бъда аз
и да съм просто част от твоя епидермис
поне покой и служба ще да имам тъй

нe [...] вече

Здравей!
Не те познавам (ах, лошо, лошо, а на себе си всъщност пак говоря). Но искам да ти кажа разни неща. Трябва на някой да ги кажа. Те не са за казване, знай. Те са за тихо човешко докосване, което предава информация по онзи странен начин...Но налага се с думи изпити, поругани и празни вече. Зная, че нивга не са били достатъчно искрени и достойни за имане вяра, но половин година напълно ги разгради. Какво ще стане когато останат между нас си (треперещата ми обвивка и нейното съдържимо)? Предстои ни да разберем. Ще си заснемем даже трейлър преди да достигнем до озарението. Лошото е, че пък заедно не можем да си купим кашу, защото ще сме гузни. Трябва с някой външен паразит да го сторим съвместно. Нищо, няма да се купува вече, ще се спести докато се купи най-чудната отрова.
Ако имам "потенциал", не ще може да се впрегне вече. Дали е жалко? Какво е средното гледище между незначиелността на индивида сам по себе си и ежедневната му, разпрострянва в малък ареал огромна важност?
Искам да абортирам огромното неспирно мърдащо у мен кълбо, за да го разберете.
Всичко минава тъй бързо, че не успява да се излее в лицемерни символи за изписване. А си искам малкото облекчение.

Once the sleep comes its over

ревност
съмнение
лутане
разпадам се и се съграждам в рамките на 3 минути
9 години ще го правя всеки ден
12 пъти ще решавам, че дошло е избавление
и 12 пъти ще се хвърля стръвано върху вас
не се усещате да подхвърлите малко одобрение
фалшиво успокоение
думите ми празни, както винаги, не достигат до ничие сърце,
самолюбие, суета, самота?
все едно и също
преди две лета
нищо не очаквах
и получих всичко, за което копнея сега
преди две лета - човешка топлина
правилно е казал никос
и за това сега се принизих
никога неплодотворното дръвче поддаде се на вятъра

%

тихо, тихо
трай си
надявай се...
като Бог се изправяш и ръсиш милостиня
не, новобогаташ полива с излишни пари слаби сираци
невероятна възможност за наслаждение над нежното падение
хвърли ми поне известно количество отрови
да се съспипвам постепенно пред очите ти
заради теб
заради мен
заради липсата на смисъл
нека се изправи някой по-смел и отмене диханието ми

иронично е

безцелно
безсмислено почти
без мъничките радости
без топлите моменти
без красивото у хората
без да те очаквам
без да искам станах инструмент
без да мога нищо да направя пак се подчинявам
без да мога да престана в унижение превивам се
без да мога да заплача ще остана скоро
без да мога да погледна по-прегърбената фигура
без да мога да се избавя
ще живея докато те има да ме тъпчеш

след три дни ще привърша да го пиша
ако река му че е "творбата на моя живот"
ще може ли да си отида без да си мислите, че бягам?
да не се сърдите
макар да знам, че ще е за кратко
не участвам в процеса на акцелерация
ще рече това, че телесно и душевно трябва да сте по-напред
наистина, оставих тялото си нейде там, когато бях на 12

В тези месеци гордостта и самотността са ми такива, че искам да бъда мъртъв или насъщен за целия сявт.

Тя носи в себе си най-голямата ти радост.

кръвта връз раната съсири се
да полепне повече цинизъм може вече
юда, червенобрад, разбираше иисус ти най-добре
само привидно се оказа в модерното ни евангелие
умрях
дали пък ще възкръсна
да бъда стълб ограждащ нечие съществуване?
(твойто, да, пак твойто ще искам да е
и ти пак, о, пак, не би могъл да го заслужиш)
"голяма цел. избери нещо скромничко, по силите си." - опитват се да ми подшушнат
това обаче пътят ми е , братя
ще викам до безумие
докато не паднете на колене и не умиете краката ми

Обичане или убиване е все едно.

сбогом

нелогично, неправилно, непоносимо
сбогуване
придружено с кръв обагрила
бельото
дали е някакво знамение?
може ли да е просто съвпадение?
не исках
не исках
не исках
не исках

изпитвам садистичното желание
да ти опиша, драга
да ти обрисувам в най-голям детайл
конструкцията на невероятните машини
рушащи остатъка от оксимороничната ми същност
но, скъпа, принцеса си ти
ще ме отминеш,
ще кажеш че е непристойно
и отново ще остана без слушател
докато не те намеря
и не прокарам пръсти по шията ти
(нежна може би)
яростта, неподозираната сила, която идва с нея
и ще дойде краят на света за двама
но не преди да се опитам да узнеш
какво е то,
това което ме уби

crono klank+mytrip+gokkun+tba@ 8th ball>>07.05

day after day...
this is the day after desperate

my room has filled with
day and night
and night and day
since then...

покушение

заляха мозъчната ми кора с киселина
забавих се да я отмия
процеса на разяждане започна
деградира първом пихтиестата част на самочувствието
за беда, зная, че процеса ще спре
преди красивия момент на самозабрава
да приюти осатъка от бледо тяло
всяко зло не е за добро

без дом

ако знаех повече адреси
да стоя щях пред толкова врати
болно, мокро животинче
казват хората обичат трагедии да гледат
пък аз да си открадна малко щастие си мисля
ще се абстрахирам от това, че сигурно лъжа е
за да сънувам после как герой съм от тази мелодрама
под жълтата светлина, на кухненската маса
"забравих да платя тока, мушкатото увяхна..."
"помисли си как ще преживеем следващия ден"
а после в хладното легло, докато не се затопли
с идеята за дефинираното утре
дали ще доживея?

Денят

има един ден от седмицата, в който
ако загубя ухото си и те помоля да помогнеш да го издиря
ще ми откажеш твърдо
с друг ще си зает
навярно престъпление би било нещо да поискам в него нещо
грозен ден
мразен ден
ден неминуемо малко тъжен

неусетно може би за теб
отиваш все по-далеч
исках да повярвам в шибаните ти утопии
къде и бе изгодата в това да ги градиш?
усещам как ме топват в течния азот
и, бога ми, дано е веч за винаги
проказата пълзи по всеки край от тялото ми
защото няма вече упование
къде е моят храм в далечината?
а образът на хубава девойка
за която душата си ще дам?
къде е целта едва достижима
бляновете за успехи, слава?
човек ли си щом липсват ти тези неща?
няма и кой да попитам
всички сте далеч

ромолят по паважа
капките
хубаво е през дъжда
но не и
не и когато
не искаш да си сам

meshuggah

кръгове
кръгове
нежни бразди по езерото в двора
несъпоставими с бурите под челото
пропуснати вълнички с цвят на живака от термометъра, който така и не сучпих
грешно е да бързаме все така
пропускаме карини да подтикнат хлад в следобедния зной
съжалих
дори в плач заради тези бразди ще се хвърля
не рябваше да е тъй мимолетна срещата ни, приятели
покойници
покойници
загинала е и моята
моята искра

съновидения

отново посети съня ми само за да го обезпокоиш
(недей се възгордява)
разтърси сетивата ми с огромното си неразбиране
туй моето дали е най-бавното умиране?
просто преекспониране, но от "духа" ми нищо не остава
(пак недей се възгордява)
"хайде смело виж в огледалото,
кой трепери там, кой трепери там?"
мили стефане, нямам пистолет
с острие - твърде мелодраматично ще е

FujiFilm FinePix S5700 <333
Бъди най-добрият ми приятел от днес насетне.

истинските вечери

връщам се след глупавия ден
в убежището
порой от разни думи
приятно е
филм, игра, някаква храна
(тръгвах си тогава, но...
...сега картините ми сочат друго)
на тясното легло още слова в пълния почти мрак
топлина отредена за мен

pussy is my weakness

"обичам те, приятелю и искам да крещя"
неподходящи слова
объркването е пермаментно състояние човешко
смешно, лепкаво, неоттървимо
объркване
наситеност на всяко изживяване - подарък ли ми направи?
когато сменя мястото си в картината
започвам ли "нов живот"?
или е пак заблуда на зажаднял за отмора ум
трябва да се пробва
да се поеме по пътя
нищо че няма кой да улови мига на сливане с винаги розовеещия хоризонт

8:00 а.m. камбаните бият

Everything I've ever done was just a waste of time
People disappoint us all till we say we're blind
Everyone I ever met was just an idiot
Everyone I ever loved was just a piece of shit
All my elders ever gave to me were rules and lies
Trying to make me into something that I sure despise
All the other children ever did was just combined
Sometimes it's possible to laugh and cry at the same time
Everyone will shatter everyone and so will I
Nevermind that this is a letter of goodbye

Welcome to me, I've been the devil all along

дупка

Now you can watch me ruin everything this is the last
Every word I've ever said was just a waste of breath
Everything I've ever wanted was a waste of death
Every point I've ever made was just a waste of ____
Every wish I ever wished I had the power to grant
If fate has disappointed you
And everyone's an invalid
If danger died and you withdrew
And every night you sulk in bed
If you are sick of standing still
Or children thwart your filthy mind
If safety makes you want to kill
And you were shattered and maligned
If all you know is hollow
Step inside entropy's sideshow

Любимата идентификация с лирическите герои от някои красиви песни продължава.
Изрекох нещо крайно най-сетне. Цялото ми същност се противи срещу тези думи, но негодува твърде много и срещу това, което ги поражда.
Искам от ситуациите с прости отговори.
Искам да запазвам всичко за себе си и да не искам да ви го давам, люде измамни.
Искам в командировка, сега!
Искам книгите и филмите да ме погълнат до степен, в която не мога да се идентифицирам.
И да се науча да забивам иглите прецизно в телата на тези имали глупостта да стигнат до болниците само поради, това че не се грижат за себе си.

приятелите с гумичка изтрити/хората са просто паразити

настъпва и този миг
тъжен
мокро и пронизващо
защо в природата ни е да търсим някой, комуто да се доверим
за да има подир това болка
каляване?
вместо да ни държат вечно потопени в излюзорния свят
на утроба приличен
толкова противоречия съдържаш
вътрешно не искам да ти позвлоя да съсдиш когото и да е
себе си осъвършенствай по-напред, по дяволите
що за покаяни е това само на думи
не са ли нужни и дела?
стори нещо!
не искам да слушам как страдаш, уж, за мъката на другите
това е лицемерие. това. това. това.
жертва...
ролята на кошчето събиращо душевни болки ли ми се отрежда вече?

ambervision

очилата с оранжеви стъкла ли ми помагат да съзирам мътилката във вас
силна гумичка имах ли
щях да се изтрия
или теб да изтрия?
"рушител на животи" - тайно си го казах днес
май и на теб не ти харесва,
но не можем да го ампутираме
или ти харесва?
неусетно подчинение от някакви глупци
без усилие - възползвай се!
от мен успяваш вече
лошо, че от пътечката си кривнах
сега стоя без сили да се завърна
чакам помоща...
...и за това се будя не когато трябва
пратете я най-сетне, преди да се разтворя над булеварда
зная какво следва, както и преди,
и, разбира се, тежи
точно за това искам малкото си островче спокойствие
никой не ми го дава.

(неумелостта ми в думите е ужасна, грозни неща се раждат, но се налага)

Things Viral

"Вече не мога да се съмнявам, че с мен е станало нещо. Завладя ме, подобно на болест, а не просто убеждение или очевдинсот. Полека и коварно се загнезди в мен; почувствах се особено, някак смутен, само толкова. То заседна и повече не шавна, кротуваше и успях да си внуша, че нищо ми няма, че съм се поддал на фалшива трвеога. А ето че сега се разраства."

"Бинго!!!", казвам на японката. Колко често играехме бинго. Ебати безмислената игра. Но в началото бе интересно малко. Странно, обикновено нещата не ми писват. Това явно е много глупаво.
Бинго!Уцелихте истеричен глупак. Бягайте докато можете.

Steam, Rain And Other Stuff

40 минути на пейката, грижливо облицована с балатум, на олдскул прекрасната софийска спирка. на тези им е хубаво, че наситина пазят от вятър и дъжд не като новите изгъзици. та дъждът тихо и напоително се стича, лампи и коли създават отблясъци по асфалта и е по някакъв начин велик момент, богат на подмолна влага, разбира се. помага ти да осъзнаеш колко абсурдни са забързаните песни в главата ти и колко си далеч от всичко, на което уж отдаваш времето си. и ти си далечно, безсмислено, объркано, гнило парче от абстрактно-експресионистичната ми картина. не че има значение, вредата е нанесена, крайника - изръгнат.
ако облицоваш такава спирка с приличен слой картон става добро обиталище за топли нощи. и кучетата ще дойдат да правят компания. почти идлично хаха
странно колко много безумни мечти ми се появяват в така до скоро билото трезво съзнание. дано някой поплаче за това.

умората

не се намира получател за холеричните ми думи. значи не се случвам? няма свидетели, все едно съм плод на въображение.
странно осветление предлага природата днес, неспокойно е. в утринта излязох за да се насладя на чувството на тялото, което те предава. обаче искам друга болка - интензивна. накъсано става, денят започна твърде рано както обикновено. дано това оправдава тъмните кръгове и хлътнали бузи достатъчно добре. кое е отражение - това върте или отвън? искам си отговора. ще го достигна вървеейки безконечно по познатите улици потопени в неизменната меланхолия. толкова въпроси търсят отговора си години ще се скитам.
пащайте ми картичка, че сте добре, моля.

8==D

малка безформена купчинка маса

жалка дори в очите си собствени

пашкула остана без пеперудата

паякът изсмука що вътре с уплаха искреше

прозрачна обвивка от жлъч

вкарай нежно иглата си, напълни я с живот

изкарай я и нека в насладата от червената капчица...

и нека ликуват сега, обесих се след толкова опити

сред тъмните удобни пластове на тонове мека вода

обгръщам с примирение битийната глупост

де да бе така...

давя се след края на мъките

в натрапчиво блато от застояла мъгла

изтече през очите, ушите

в ямата се утаи

по дяволите!

моя рожба е то

кого ще обвиниш сега, курво?