на боро

сънищата ми

плод на този мозък

на който давам

всичко

щастието цяло

през най-тънката тръбичка

и после го отемем

скривам

забранявам

за да плаче той

по-истински от мен

със сълзи на потта

и спазмите на мускулите

непригодността

сънищата

те изказват

те рисуват

хубавите ми неща

с които вечно

се отбягваме

за да се срещнем

вече уморени

износени

ядосани

мокри

полудели

с тъмните очи

на този свят

сънищата ми

те са преследване

на топлина

което в дните си

изобразявам с грозен ритуал

бродиране

на разрушителни картини

но сънищата ми

те ме усмихват

през мъгла от пелената

на несбъднатост

не мога да ви видя

със очите

не мога да докосна

(и без това изпитвам срам)

но в тях

започвам да ви търся

опитвам да споделям

представям си

че вече не съм

сам

аб.

твоите потни обятия
явно
единствените
които заслужавам

потапям се вече
едва след седмица в тях
и изплащам
изливам
всичкият грях

така оправдах същесвтуването си
така стъпвам по земята
така от вас бавно отплувам