не мога да пиша

забравих,

но не, това което трябваше.

забравих,

но не и силното желание.

не помня

вече как...

излизат от мен

само

червеи.

гънат се

живи,

полу-умрели.

писна ми от всички

тези безкрайни

абстракции.

токсикология

будиш се вързан с колани

ръцете - с бинт за носилка

толкова много лица гледат

толкова усти

-крещят

събличат ръце

'отрепко нещастна, знаеш какво си направил, нали?'

гол

с метнат чаршаф

си изложен

по коридори

на погледи още и още и още

и те разпитват

кога, как, къде, колко, ЗАЩО

главата бучи

и не ти пука

само да можеше да крещиш

нужно ли е всички да знаят

не им казвайте, че по погрешка

едва не урмях

по погрешка унижен оцелях

и лежиш

милиарди години

в празната стая

с абокат в ръката

и липсва ти ритуала

колана

да стегнеш

с една молба в главата

да стане бързо, бързо, от раз

да се случат нещата

да не изгубиш кръв

колкото една празна чаша

да усетиш

'достатъчно'

да забравиш

за два часа

колко време ще мине

колко белези ще родят

колко дни ще умарт

преди да спреш

да сънуваш

наяве

как пак се отделяш

от низверганата плът?