"""

разкъсвам се
наглостта ти няма никаква задръжка
не се сещаш за мен
не ме търсиш
не ти трябвам
само (все по-рядко) ми изливаш потоците от думи
и глупави емоции
периодично
никой не би ги излушал и не би им откликнал (за сега)
последен глупав, безволеви, жалък пристан
на безкрайни прищявки
надали си някога се сещал, че това са копия, шарпнели
забиващи се в остатъка от съществото ми
имаш ти :
любов;
вещи;
храна;
разбиране;
малки краткотрайни "цели";
"заетост" ако щеш
аз имам само :
неразбираемата обич към твоята лайняна личност ;
фотоапаратът ;
хляб ;
никому кому да кажа колко мразя ;
дупка-бъдеще зейнала ;
време, което ме убива, с това че не спира да е празно...
не искам да трябва години да се боря със това
ПОМОЩ, МАМКА МУ СТАРА.

they arent all beautiful

повява хлад за фини тръпки по тялото
под негов надслов ще мине лятото
защо е то за да минава?
нима е нужно да се преживява?
защо не свърши тук, сега празния ми ход
нима е нужно да познае ме земята като изгнил вече октопод?
струпеи по гърдите ми
гнойни кратери във влажнотата на гръдния ми кош
кръвта отказва все да циркулира и към пейката ме приковава
добре че мракът обезлюден ме обгръща
не ще види никой костите на ръб на строполяване
vale!
отплувам

перото ми ужасно скърца

не мога да се дистанцирам
вече ти се смея
виждам всеки недостатък
и за всеки поотделно плача
пак във мой си свят останах
всеки е толкова в страни
нима ще мога въпреки това да получа топъл жест?
твърде е непреодолимо това Въпреки
въпрос:
върни си ми чувала. навън ще спя?
забравям как да ви говоря

уповавам се на изображения на миловидни неща

Странен сън. Из дълбините на подсъзнанието ми (и не съвсем подъзнание) се случват "забранени" неща. Последното, което ми е нужно е попадане в ужасни, безпредметни блянове. Било то и намиращи се на съседната улица...хах Успешно успявам да съгреша по-дълбоко чрез подбора на музиката, която звучи в главата ми. Даже поражда съмнение дали искам още онова там в далечината, дето така силно го оплаквах като загуба.
Моментно разсейване ще да е туй. Не най-подходящото. Но поради твърдата невъзможност за случване може да е полезна алтернатива.
Желая когато след малко се потопя в познатата сумрачина на околността да се сблъскам с нещо, което да сложи край или нещо, което да постави така широко дискутираното "ново начало".

чувство на безплодност
обичта ми все така е извор, но вече нежелан
а пък водата не е отровена
защо реши така?
не мога вече щастие да раждам
и всяка дума моя сетна е
липсва конструктивност, но уви и деструктивност
неслучване
несполука
нещастие
нежелание
нелогично
... и тъй до безкрай със "не"
препускат и се блъскат по-бързо от пръстите ми
да се сгуша в притихналия сумрак
да спра да бъда аз
и да съм просто част от твоя епидермис
поне покой и служба ще да имам тъй

нe [...] вече

Здравей!
Не те познавам (ах, лошо, лошо, а на себе си всъщност пак говоря). Но искам да ти кажа разни неща. Трябва на някой да ги кажа. Те не са за казване, знай. Те са за тихо човешко докосване, което предава информация по онзи странен начин...Но налага се с думи изпити, поругани и празни вече. Зная, че нивга не са били достатъчно искрени и достойни за имане вяра, но половин година напълно ги разгради. Какво ще стане когато останат между нас си (треперещата ми обвивка и нейното съдържимо)? Предстои ни да разберем. Ще си заснемем даже трейлър преди да достигнем до озарението. Лошото е, че пък заедно не можем да си купим кашу, защото ще сме гузни. Трябва с някой външен паразит да го сторим съвместно. Нищо, няма да се купува вече, ще се спести докато се купи най-чудната отрова.
Ако имам "потенциал", не ще може да се впрегне вече. Дали е жалко? Какво е средното гледище между незначиелността на индивида сам по себе си и ежедневната му, разпрострянва в малък ареал огромна важност?
Искам да абортирам огромното неспирно мърдащо у мен кълбо, за да го разберете.
Всичко минава тъй бързо, че не успява да се излее в лицемерни символи за изписване. А си искам малкото облекчение.

Once the sleep comes its over

ревност
съмнение
лутане
разпадам се и се съграждам в рамките на 3 минути
9 години ще го правя всеки ден
12 пъти ще решавам, че дошло е избавление
и 12 пъти ще се хвърля стръвано върху вас
не се усещате да подхвърлите малко одобрение
фалшиво успокоение
думите ми празни, както винаги, не достигат до ничие сърце,
самолюбие, суета, самота?
все едно и също
преди две лета
нищо не очаквах
и получих всичко, за което копнея сега
преди две лета - човешка топлина
правилно е казал никос
и за това сега се принизих
никога неплодотворното дръвче поддаде се на вятъра