`

говоря.

опитвам се.

не ме карайте да се смея,

още не мога.

(кога пък съм можел?)

бутам с единия крак друг,

с бомбето от грешки се пазя,

от братята бягам. 

(кога свързахме плът с битие, кръв?)

а искам само леглото,

дъжда, тихо присъствие,

ембрионално две съдби слети.

(кога ще се случи, ще бъда ли аз вътре?)

за теб

някъде там

необозримо далече

има едно сладко 

късче душа 

всеки ден 

усилие коства

да смъкна от себе си

мръсотията на града

но го правя 

сменям си кожата 

измивам слузта от очите 

за да има надежда 

пазя малко светлина

да целуна със пръсти

отново

любима

любима

изгубена

малка

тази душа