сама

спри
постоянните вливания
на невинни илюзии
(по-лоши са от смъртта).

кога
ще престанеш
да бъдеш
уред
на чужди желания,
потребности
и лайна?

сама.


ти ще бъдеш.


вечно.


сама. 

това са
само
ситуации -
открадната,
изпросена
топлота.

кълбото
от неизживени
емоции
се разплита
без
да заплащат цена.

никога.


няма. 


да бъдеш. 


жена. 

едно
бледо подобие
на това
което
всеки мечтае.

не си. 


не си. 


муза. 

не си. 


ти. 


не си. 

тази която
осмисля.

не си :
хубава, жива,
добра.

ти фабрикуваш
лъжливите
спомени
всяка вечер

сама.

никога
не е имало
някой

онзи в съня.

него го няма.
нямаше.
няма да има.

сама.

глупава,
слаба,
отминала,
никога
не била.

дали ме е яд?

не,
просто искам
да можех да плача
да го излея,
да изродя

невяроното
бреме
на
'любовта'

човече,
смея се
плача

сега

искат от мене,
разбираш ли
да опиша
малките спусъци
създадени
в ядрото
на клетката,
напоявани
през годините
с толкова пот
и тъга

мен ме
има
от тридесет и шест
месеца
на тази земя

това е летоброенето
за моята детска глава

всичко е
копче
всяко
премигване
активира
импулс
по аксоните
и аз се
разсмивам
не мога
да плача
веч над това

няма
места
музика
филми
неща
аз се сещам
обдишвам
пия мъгла

нима ще се правя
че тук
не съм
нивга била?

късове
спомени
флешбек :
светкавица
облак
лъчи
студ
жега
радост
нега
уплах
топличко
мокро
снега

аз съм
спомен
аз съм
минало
аз съм
така

така
съм създадена
така съм
приспивала
така

не ме питай
няма да спра

със всяка крачка
и вдишване
ще си спомням,
изживявайки
всяка стрела
през тялото
на града

преди това
нямаше
нищо :
само раздиращи
дробовете
утрини
на неумолимата
самота

сега са
живи картини
и сенки от минало

сега са
грешки&разкаяние

сега са
раздирани с вик телеса

аз няма да
върна
аз няма
да стана това
но аз няма
да променя
не ще го изтрия
не ще го простя

ще заспивам
със стиснати плаци
ще питам
някого горе
дали има
капчица
смисъл
в това

не мога
да спя
без да живея
напрегнатото
от другата ми страна

не се гаси
туй що не гасне
не се запълва
изконната празнина

не си отива
с пускане
на водата
в тоалетната
тази предначертана
борба

малките
шеги
на 'съдбата' :

откраднах си
цигарата
време
сутринта,
за да
раздухам
гадната
пост-сънна
мъгла
в тая
глава

свалям очи
от на булеварда
кръвпотока
само за миг,
и те виждам
[странно помахване от двете страни]
по навик ли
гледаш нагоре
все още
когато
минаваш отсам?
правя го
макар и да знам,
че е място на спомени,
а тебе те няма,
няма те вече.
няма те там

и това е
в събуждането
на новият ден
след тази
мърмореща
тихичко
вечер
на джаза по радиото
в полу-тъмната стая
неволно
изляла
редици
от спомени
за едни
притихнали вечери
в стрелбище
със джазово радио
и споделена
мъгла

леглото 

е празно,

стаята също

котката -

мъртва

и всичко говори, 

че никой 

не помни

транспорт на спомени

возя се.
тремори.
задуха.
возя се
пак.

трамваят -
цял един
живот
спомени.

1ца

на тази спирка :
времената
метър и дваесе,
китарата,
която за всички бе
най-малкото
виолончело.
по-нататък :
няколкото ходения
до онези от лозенец,
срещите на четиринайста,
мъртъв студ
и чакане.
измих тротоарът
с лексотановата
празнота.

7ца

от училище до вкъщи
или обратното
или
може пък
въобще не се е случвало, м?
после :
от горната
сутрин
и като стигнем
баш ндк
позвъняването
вече се случва
след 'осем минути'
ще 'пием голямо'
на малките пет.

(пакетите
мелник
в градинката)

204

сняг
толкова рано
в недените утрини
пълзене
към плиска
и обратно :
моите вкоченили се пръсти
преди чашата чай.

9ка

е винаги по раковска
толкова возения
със детска количка...
и още почти толкова
шумни отвътре
притихнали утрини
(всички вдовици в тролея резонираха с моята мръсна обвивка)
с посока
към сдс-то
за да прехвърля
теглото
върху
10ката
и тоя безумен
квартал
тогава символ на
облекчение

всичко
са само
изфабрикувани
спомени

винаги
по заледените жици
ще тече не ток,
а вина.

a-aa

пускай си
велвет ъндърграунд
знаеш точно
кои са двете песни
и си спомни
за оня безумен
лайв
когато
той те заби в земята
пееше я
само точно
за теб
[дали затова и те изчука после?]

това са дните
в които :

те
са хипер
чувствителни
подушват потта ми
и звънят
със смешните
предложения
идеални
за тази болна душа

попиваш влагата
на изненадания студ
това си ти?
не, не, не
не си?
подменяш се
със всяко
ново утро
или
просто тъй се
извиняваш?

грешката
в голямата машина
тихо въплащаваш

нима не си им нужен?
такъв какъвто си
рисунаката
на тайните мечти
относно
мекото пропадане
във черно...

вземи ме

влажният мрак
се спуска още денем

вземи ме
една
сянка жълтопръста

ела, вземи ме
една
ялова кучка

вземи ме, вземи
една
окаляна личност

ела, погълни
една
болка безлична

вземи, разбери
една
жалка душа
която копнее
да чуе
'да, теб пожелавам да разбера'

окт.

есента дойде
чука по прозореца
със сълзите, които
не успях
да родя

крия се в стаята
с идеята да си прережа вените...

не, излъгах
искам да избягам от смъртта

сенките в ъглите
ми се усмихват
тайно

тя е навсякъде
дебнеща
неумолима
в своето изчакване

аз искам просто
да вървя
ръка в ръка със нея
да се връщам
по малко във утробата
с всяко едно деление
по-хербаризирана

и  ще знам
ще имам силата
контрол
с няколко капки
коцентриран разтвор
когато ми писне
да дишам
по топлия начин
да слея
съществото си
в прегръдка
със нея