Monday 31 March 2008

pussy is my weakness

"обичам те, приятелю и искам да крещя"
неподходящи слова
объркването е пермаментно състояние човешко
смешно, лепкаво, неоттървимо
объркване
наситеност на всяко изживяване - подарък ли ми направи?
когато сменя мястото си в картината
започвам ли "нов живот"?
или е пак заблуда на зажаднял за отмора ум
трябва да се пробва
да се поеме по пътя
нищо че няма кой да улови мига на сливане с винаги розовеещия хоризонт

Thursday 27 March 2008

8:00 а.m. камбаните бият

Everything I've ever done was just a waste of time
People disappoint us all till we say we're blind
Everyone I ever met was just an idiot
Everyone I ever loved was just a piece of shit
All my elders ever gave to me were rules and lies
Trying to make me into something that I sure despise
All the other children ever did was just combined
Sometimes it's possible to laugh and cry at the same time
Everyone will shatter everyone and so will I
Nevermind that this is a letter of goodbye
Welcome to me, I've been the devil all along

дупка

Now you can watch me ruin everything this is the last
Every word I've ever said was just a waste of breath
Everything I've ever wanted was a waste of death
Every point I've ever made was just a waste of ____
Every wish I ever wished I had the power to grant
If fate has disappointed you
And everyone's an invalid
If danger died and you withdrew
And every night you sulk in bed
If you are sick of standing still
Or children thwart your filthy mind
If safety makes you want to kill
And you were shattered and maligned
If all you know is hollow
Step inside entropy's sideshow

Любимата идентификация с лирическите герои от някои красиви песни продължава.
Изрекох нещо крайно най-сетне. Цялото ми същност се противи срещу тези думи, но негодува твърде много и срещу това, което ги поражда.
Искам от ситуациите с прости отговори.
Искам да запазвам всичко за себе си и да не искам да ви го давам, люде измамни.
Искам в командировка, сега!
Искам книгите и филмите да ме погълнат до степен, в която не мога да се идентифицирам.
И да се науча да забивам иглите прецизно в телата на тези имали глупостта да стигнат до болниците само поради, това че не се грижат за себе си.

Wednesday 26 March 2008

приятелите с гумичка изтрити/хората са просто паразити

настъпва и този миг
тъжен
мокро и пронизващо
защо в природата ни е да търсим някой, комуто да се доверим
за да има подир това болка
каляване?
вместо да ни държат вечно потопени в излюзорния свят
на утроба приличен
толкова противоречия съдържаш
вътрешно не искам да ти позвлоя да съсдиш когото и да е
себе си осъвършенствай по-напред, по дяволите
що за покаяни е това само на думи
не са ли нужни и дела?
стори нещо!
не искам да слушам как страдаш, уж, за мъката на другите
това е лицемерие. това. това. това.
жертва...
ролята на кошчето събиращо душевни болки ли ми се отрежда вече?

Friday 21 March 2008

ambervision






очилата с оранжеви стъкла ли ми помагат да съзирам мътилката във вас
силна гумичка имах ли
щях да се изтрия
или теб да изтрия?
"рушител на животи" - тайно си го казах днес
май и на теб не ти харесва,
но не можем да го ампутираме
или ти харесва?
неусетно подчинение от някакви глупци
без усилие - възползвай се!
от мен успяваш вече
лошо, че от пътечката си кривнах
сега стоя без сили да се завърна
чакам помоща...
...и за това се будя не когато трябва
пратете я най-сетне, преди да се разтворя над булеварда
зная какво следва, както и преди,
и, разбира се, тежи
точно за това искам малкото си островче спокойствие
никой не ми го дава.

(неумелостта ми в думите е ужасна, грозни неща се раждат, но се налага)

Wednesday 19 March 2008

Things Viral

"Вече не мога да се съмнявам, че с мен е станало нещо. Завладя ме, подобно на болест, а не просто убеждение или очевдинсот. Полека и коварно се загнезди в мен; почувствах се особено, някак смутен, само толкова. То заседна и повече не шавна, кротуваше и успях да си внуша, че нищо ми няма, че съм се поддал на фалшива трвеога. А ето че сега се разраства."

"Бинго!!!", казвам на японката. Колко често играехме бинго. Ебати безмислената игра. Но в началото бе интересно малко. Странно, обикновено нещата не ми писват. Това явно е много глупаво.
Бинго!Уцелихте истеричен глупак. Бягайте докато можете.

Monday 17 March 2008

Steam, Rain And Other Stuff

40 минути на пейката, грижливо облицована с балатум, на олдскул прекрасната софийска спирка. на тези им е хубаво, че наситина пазят от вятър и дъжд не като новите изгъзици. та дъждът тихо и напоително се стича, лампи и коли създават отблясъци по асфалта и е по някакъв начин велик момент, богат на подмолна влага, разбира се. помага ти да осъзнаеш колко абсурдни са забързаните песни в главата ти и колко си далеч от всичко, на което уж отдаваш времето си. и ти си далечно, безсмислено, объркано, гнило парче от абстрактно-експресионистичната ми картина. не че има значение, вредата е нанесена, крайника - изръгнат.
ако облицоваш такава спирка с приличен слой картон става добро обиталище за топли нощи. и кучетата ще дойдат да правят компания. почти идлично хаха
странно колко много безумни мечти ми се появяват в така до скоро билото трезво съзнание. дано някой поплаче за това.

умората

не се намира получател за холеричните ми думи. значи не се случвам? няма свидетели, все едно съм плод на въображение.
странно осветление предлага природата днес, неспокойно е. в утринта излязох за да се насладя на чувството на тялото, което те предава. обаче искам друга болка - интензивна. накъсано става, денят започна твърде рано както обикновено. дано това оправдава тъмните кръгове и хлътнали бузи достатъчно добре. кое е отражение - това върте или отвън? искам си отговора. ще го достигна вървеейки безконечно по познатите улици потопени в неизменната меланхолия. толкова въпроси търсят отговора си години ще се скитам.
пащайте ми картичка, че сте добре, моля.

Sunday 16 March 2008

8==D

малка безформена купчинка маса

жалка дори в очите си собствени

пашкула остана без пеперудата

паякът изсмука що вътре с уплаха искреше

прозрачна обвивка от жлъч

вкарай нежно иглата си, напълни я с живот

изкарай я и нека в насладата от червената капчица...

и нека ликуват сега, обесих се след толкова опити

сред тъмните удобни пластове на тонове мека вода

обгръщам с примирение битийната глупост

де да бе така...

давя се след края на мъките

в натрапчиво блато от застояла мъгла

изтече през очите, ушите

в ямата се утаи

по дяволите!

моя рожба е то

кого ще обвиниш сега, курво?