понякога когато
сълзите
дълбаят
във бузите ми
леглата на
неуморни реки
по носоглътката
се надига познатия вкус
оня вкус, знаеш
го
постигнат след
осъществяване
на
а и б
лек завой
на цената на
първото, второто
всичко останало
знаеш го
оня противно-сладкия
вкус
за който мислех
че
капчица щастие
е
(глупости, мислех,
не, нямах друго пред себе си)
в най-концентриран
вариант
понякога се
усещам
отдавна потънали в океана реалности
засмивам се
оня вкус, знаеш
го
сладък, горещ,
противен
е просто трагедия
необхдоимата
всекиму доза нещастие
за да бъде
някога
някога
в едно премигване
време
малко
щастлив
щастлив