o*

тъгата

е изроден признак

на зрялост

в ядосания ни свят

тъга се наричаше

най-вярната приятелката

в моя живот

тъгата се скрива

тъгата трепери

тъгата отстъпва сама

когато прераждам се

малка чиста добра

с ръката ти в мойта ръка

рядко
но случва се

спирам да знам
изтичат в канала
грозни неща
менгеме
не стяга вече
тая глава

оголвам се
до ядро уязвимо
издишам слънца

тогава ела
вземи лъжичката малка
и бързо просто
ела

преглътни страховете
изяж тези малки слънца

дупки секретирам

"[...]

Поредната дупка скача в мене.

Денят."

:

дупки
отровата
дни
и прокобата
нощи
и злобата

бог -
старозаветен
мъстив

но аз сам
съм си винаги
толкова много
по-малко правилен
и никак несправедлив

ямите
рамките
самеца
със снопа от сламките

(върху които градим крехък живот)

всичко отлита с
полъх на вятъра
трепва клепача
и

остава ми дупката
недрата й тъмни
изхвърлят
живот

пълнокръвен
изтрил съм
бъдеще-минало
изгорил съм
идеята за свещения ви кивот

16.06.'12

15.10

знаеш

че от болката потича

най-чудотворна вода

покълват чрез нея

най-силните

светли

красиви

цветя

и знаеш

че черното ражда 

не само вина 

черното ражда 

една по-силна 

завинаги 

дишаща 

топлота