влага

отпускам своите сълзи
на разходка
само в дъждовни дни

за да ги търся и събирам после
с лопатка

и да опитам да запълня
безбройните безсмислено изпразнени пространства
зад угасналите си очи

]

крясък на раздиращи се тъкани
без звук

къде ти вик
в пространство на злобен вакум?

не може нищо да излезе
олекването е химера
залостен в тялото си
дъх не мога да поема

заблуда след заблуда
очакват зад една врата
заплашват ме и хулят
никога не ще успея да заспя

през март душата

душевно мръсни
избутваме дните,
удавени в много ирония.

не огън и жупел,
а пепел.
небето ридае
под посърнало слънце.
познатите улици -
негостоприемни.

това не съм аз!
не мога да бъда.
не искам...

без място за колебание.
утре -
отново голяма чаша от същото.

безкрайно
несекващо
е желанието за с****

18.03.

завръщане го няма

с крачките припряно
пътят е надолу
влажна улица блести
но

"тука съм за малко
със транзитна виза..."

гледам жадно в зениците
на вашите прозорци
за да си открадна
спомени от детство
пластмасово камионче
металните колички
и колективна радост

нафталин

и първа страшна слабост
с умилни фигури на
цветна в единствената гама старост

"а времето изтече
оттаък границата
гледам вече."

влажна улица блести
но
с крачките припряно
пътят е надолу