Tuesday 30 March 2010

...

тръпнат завивиките

за затопляне

безмълвното сливане


сплел се е спомена 

с всяка клетка 

и тя вече е друга 


прокарай ръка по гръбнака ми 

така ще ме върнеш 

дълбоко в нашето 

мъничко вкъщи


ще ти дам 

пеперудена детска целувка 

и крушова сладка усмивка

шепа пълно 

с винилно пращене 

щастливо мълчание


чистотата

да дишаш свободно

29 съмнения

мина през града ми

като най-любимото съновидение

пролет помирисваше се

под небето

и ти бе станал вече друг

и плахо бе разцъфнал

 

радост

бе логичното ми поведение

а аз почувствах се

незаслужаващ

заблуден

и ненамясто груб

 

трябваше да може

в себе си да посадим

по малко нов живот

а не да балансираме

с прикрити думи

сред слухтящите

загрижени уши

за няколко

затоплени

вървящи бързо часа

 

сега усещам

стегнати по гърлото си

сивите

изцапаните

пръсти на града

старите познанства

люлеят се по клоните

болезнено покрити с плът

 

кой ли

ще се върне

следващия път

ще иска ли

да ме погледне

и да минем

заедно отвъд

обсебващото минало

пропито с кръв

 

целувам теб

на хоризонта

грее нежно цвете

 

 

 

Monday 29 March 2010

на г-ца страх

как се учиш да дишаш

за пръв път, когато си вече

години, години живял? 

попивал си с кожата 

сгъстен градски въздух,

плувал си сред мъгла,

гледайки с едва отворени мътни очи

като мъничка котка.

трескаво искаш

да идеш далече,

да дишаш чист етер,

да можеш да спускаш мечтите си

всеки ден под дъга.

но знаеш, че 

лесното и красивото е това.

ти трябва да бъдеш 

сам

сам тук 

и да водиш 

дребен, уплашен

своята едва видима тиха борба. 


спътнице вечна,

кажи ми,

ако оборя теб

ще дадеш ли 

да давам 

по малко

парченца 

от себе си 

и да спра да бъда 

безсилна и априори сама?




Thursday 25 March 2010

нощно съмнение

искам да съм 

малка 

мека

сладка 

и добра

също

слънце

спокойствие

силно подсладена 

кристална вода 

да умиваш 

лицето си

сутрин

с опиянение 

достатъчно 

да задвижиш 

минутите

без тъга


мога ли

искаш ли 

трябва ли

 

да изтрием ли

сънищата си

да стъпим 

с менталните си крака

върху дробовете 

и да се махнем 

един по един

от града


Monday 1 March 2010

улично момиче, прати светъл лъч

по-малко

трепет

по издълбаните

така отдавна

вчера

коловози

за вечни времена

сега

изпълнени

с миналогодишна

шума

нов месец

старите

кошмари

слънцето

е вцепенение

за гущери

и тези

изпаднали

в летежа на живота

вихрен

кръвен ток

поток

от лава

в гънките

изтъркани

извезани

по меко сиво

пъплят

бутат се

и дишат

зад една

стена

а тя – красива

и посърнала

повяхнала

красива

от същата

страна

на вечната

преграда

почти

до теб

„пролет

време да

се спира”

усмивка

в синьо

и оставам

сам

пак

на площада

с думите

на руси

кичури

и свобода