чувствал си го вече, зная
неумолимо блъскащото
"i don't belong"
мигове безумие
животно в клетка
светът или пък аз самият грешник е?
един е (из)лишен
един от двамата е луд
физическа непоносимост
към воплите на влажната тъма на безрадостната нощ
това е той
и точно той ме предизвиква
от странни места заедно ще прокървим
вкопчени без смисъл
един е (из)лишен
а другият - непобедим

двете страни

дните безлични

съставни части са

образи недовършени

сгради висят

и пак само те останали сигурни

по бетонните коридори познати

празни щрихи

изтича от теб нещото

олекваш напълнен с олово

и пак си болен и празен

и морен и яден

натъпкан с червеи трупни

никой не вижда

никой не чува

как си проправят път из плътта

никой не ще и да знае

някой по погрешка

влива в шибаната ти система

някакъв си оптимизъм

разлива се нагоре по пустата ти вена

очи да вдигнеш

и синьото студено

остро и неуморено

небе

те подстрекава също

и крановете що блуждаят горе

съграждат, уж, специално твоите мечти

и крачиш неуморно километри

до следващия удар на реалността

- падаш в дупката, където

мястото - запазено завинаги

за теб

след всичките удари оставт :

дупка в мекото топлото вътре

с разръфани краища

месеци наред плюе конците

сам не ще я съшия
сам не ще я измина

(дългата зима)

дупка в джоба ми
ловко създадена и без свян

всичко изтече

незначителни радости
незначителен мъничък аз

(пред вашия свят)

дупка във вселената с форма на
мен

ръцете ти жадно безкомпромисно съдират
докопват се във целия си блясък все едно до мен
но чакай, аз не съществувам

нощни изпитания
дневни малки ужаси
и присмеха на светещата жизненост

създаде ме, ей тъй, от каприз
красиви чеда са за да се къпят в светлината ти
така че
хвани ми гърлото, да свършваме!

празно
празно
мокро
преждевременен студ

фрагмент от писма неизпратени

...невидими приятелю,
убедена съм че нямаш никаква представа
с върха на пръстите да те докосна иска ми се
(когато не си бръснал лицето си дълго-дълго време)
дано не се разсърдиш
със средният пръст на дясната ръка
с другите бих могла да нараня
едва забележимо ще допра лице до страната ти
ще стана и
"благодаря"...

08.2008
бургас