Monday 27 August 2012


винаги си сам
когато
вълната на страха облива
всяка малка молекула

винаги сам
на 100 метра под земята
дълбоко във водата
когато зад едно движние
очаква те смъртта
с прегръдка-утешение

а някъде из гънките ми пише
че може да е
другояче
но никой
никога не е прочел
и никой
никога не може
и в мен покълва вече
на съмнението семе
за да остана
все така
извечно сам

Tuesday 21 August 2012

психиатрия


имало едно време
психиатрия една
от момент нататък
приветливо измазана
в оранжев цвят

там ни пращат
когато искат
да доказваме
че общо нямаме със лудостта
точно нас
вечно сълзящи с очи
изгубени стрелбищенски души

спомням си
преди години...
чакахме за теб...
а после
върнах се сам
най-горе
при гледка-мечта
да получа още едно от
'да, да, навярно е добра стратегия.
повече какво мога да кажа за вас...?'
за да сънувам след това
в искреност притеснен
как пациенти се отскубват
тичат
как жертвам се да проверя
за падането от прозорци без решетки
резултатът след това

и просто, бог да пази кралицата!
за формата
'всичко е проформа'
която пропуска
да види в компютъра
за нашите лутания
жълти рецепти
обезпокоителни
успокоителни
нулиращи графика-чувства
модулиращи леко едва
курсът на нашата лудост
в името на по-ярка клинична картина
разговори със стари психиатри
които лекуваха повече тях отколкото нас

амин, за старата мила психиатрия
защото този път
избра
да забрави 
укрие
замаже
нашата потна история
жалка елегия
унаследена генетически самота

но дали
прощава ни
тя?

Sunday 19 August 2012

некр

линейка и полицейска кола
всички видели
пред блока отвъд улицата
седмица по-късно
некролог
млад човек е заминал
аутопсия - задължителна
едва след нея
версията убийство
отхвърлена е била
всички видели
ровят за спомени
кого е всъщност
постигнало изневиделица
точно това

ами ако аз...
щеше да стане на някоя улица
и дали дърветата щяха да се окичат с вестта
какво щяха да помнят
момичето в магазина
което все още сънуваше мен
две години след като
не водех сянката си
да купува мелник
на кредит
тя ме видя
в гадната сутрин на лятото
връщах бутилките
на момчетата
пуснати на балкона
да пият
бирите
джина
да гонят едвам
цялата празнота
за да закърпя липсващите стотинки
в гадната сутрин на лятото
за да се случи преследване
на вторите левове
по десет
задължителни за деня

те щяха да помнят
да се зачудят
да поцъкат с език
да забравят

а само аз
щях да знам

Sunday 12 August 2012

още се уча
или твърде много 
съм се научил 
априори 
в науката на света
обърнат кръста си
съм забучил
за да бъде възможно
все още 
да има за какво
наистина
да ми пука?