Monday 27 August 2012


винаги си сам
когато
вълната на страха облива
всяка малка молекула

винаги сам
на 100 метра под земята
дълбоко във водата
когато зад едно движние
очаква те смъртта
с прегръдка-утешение

а някъде из гънките ми пише
че може да е
другояче
но никой
никога не е прочел
и никой
никога не може
и в мен покълва вече
на съмнението семе
за да остана
все така
извечно сам

No comments: