винаги си сам
когато
вълната на страха облива
всяка малка молекула
винаги сам
на 100 метра под земята
дълбоко във водата
когато зад едно движние
очаква те смъртта
с прегръдка-утешение
а някъде из гънките ми
пише
че може да е
другояче
но никой
никога не е прочел
и никой
никога не може
и в мен покълва вече
на съмнението семе
за да остана
все така
извечно сам
No comments:
Post a Comment