психиатрия

имало едно време

психиатрия една

от момент нататък

приветливо измазана

в оранжев цвят

там ни пращат

когато искат

да доказваме

че общо нямаме със лудостта

точно нас

вечно сълзящи с очи

изгубени стрелбищенски души

спомням си

преди години...

чакахме за теб...

а после

върнах се сам

най-горе

при гледка-мечта

да получа още едно от

'да, да, навярно е добра стратегия.

повече какво мога да кажа за вас...?'

за да сънувам след това

в искреност притеснен

как пациенти се отскубват

тичат

как жертвам се да проверя

за падането от прозорци без решетки

резултатът след това

и просто, бог да пази кралицата!

за формата

'всичко е проформа'

която пропуска

да види в компютъра

за нашите лутания

жълти рецепти

обезпокоителни

успокоителни

нулиращи графика-чувства

модулиращи леко едва

курсът на нашата лудост

в името на по-ярка клинична картина

разговори със стари психиатри

които лекуваха повече тях отколкото нас

амин, за старата мила психиатрия

защото този път

избра

да забрави 

укрие

замаже

нашата потна история

жалка елегия

унаследена генетически самота

но дали

прощава ни
тя?