вече изплъзна се

спечеленото

с непогрешимо просветление

небивало

непожелано

авантюристично

отклонение във време

дишане

живот

и всичко нейде се стопява

в на унгарските полета

развиделяващата плът

вкусът не бяга само

от спомен

за древно-жизнена

изящна силуетна

светлина...

от онзи дъх

на потреперващите

в обожание

крехки парченца плът

блед портокал

и притеснена слива синя

в небето се сега събират

и ги присвоявам

за изобразяването на

картина – невъобразявана

зевсовата мълния

изконната мечта

тя възнася се

неусетно тъй-тъй

превръщайки се в

бодра

светла топлина

дори след 

безумства от залязващ свят

22.05.'12 04:32

in the shadow of (no) doubt

имаш всичко

от две разтреперани покрити с белези малки ръце

и всичко

от едно разтуптяно тъй много детско сърце

ярката приказка със

сол в раните

захар в усмивките

кръв в дните

топъл дъх пред гръдта розова еоска

каква поука

изплува

в очите ти?

пътищата са други

твърде различни

подобни наглед

в някой друг тъмен аспект,

но пожелаеш ли

черпи с пълни шепи

от самодивския извор

в непрогледния лес

стига насън да усетиш

че съградиш ли чешма

от единият ѝ чучур

ще се лее светла&сладка

животворната мед  

nqmat znachenie bukwite
symnqwal se
propytuwah kym promqnata
zagubil se
poteglih
za da zapochna da se pryskam
na kyscheta
i raztworq pak
po drug nacin
ili po sushtiq
wie ste tam
malki mrysni wylneniq
ot treti wid
hora sys swoi jiwot
izwor na wina


9:58, Jitna