Thursday 5 December 2013

плача за нас
защото сме хора

роня ли, роня
идиотски сълзи

преследваме
идеята-фикс
за разбиране
разбирането е важно, нали? 
нали? нали?

и аз ти говоря
и гледаш ме ти
и ти ми говориш
и гледам те аз (или си пак ти?)

тъжно е
как страх ни е
да се разтворим
да сме спокойни
чисти
добри

затова ще бъдем
во век и веков ний
завинаги толкоз сами







събирам ден подир ден
писма неизпратени
дано ги родя
някой ден
в космоса
без да разплача
конкретните получатели
със старчески изводи от този детски живот

говори детето
признавам си
не мога да живея
идея нямам как
а може би не искам...
само си мечтая да те топля
а ти
да ме поливаш
изолирано от страшен външен свят
единствено красиво