––

аз съм малко момче -

четиридесет килограма

кости, опъната кожа, изгоряла коса.

живея във кула.

оттам управялвам света си,

три инача широк.

стоп

на живота,

легнал пред мен е града,

сбор омърсени от мене места.

чакам,

половин година,

но пъзел от милион и двеста части

как пренарежда се

щом вечно си сам?

ти не знаеш, не

ти не знаеш

знаеш ли?

как тихо

от себе си крия

останала

глухата, сляпата, нямата

уплашена

силната

детската

обич

понякога тя плаче

и я е срам

понякога й се карам

и мен ме е срам

тя диша с очакване

само тя буди се сутрин

защото

един по един

всички край нея

умряха

тя иска да ти

пошепне

'ела, ела, ела с мен в мекото утро на новото там'

объркано

прашно е 

дори през дъжда

знаеш не мога да дишам

веригите стягат дълбоко 

знаят че си наблизо 

обаче - далече

зад пластове мъничък страх

мръсен съм 

смачкана

бледна 

картинка

пристъпи сам

отвъд маранята

хвани ме 

изглади с ръка 

ръбовете 

виж ме

още съм 

тук

балкона с белите пухчета

прахта от гръбнака на софия 

полепва по снопите слънце

и мен

с цигара и книга 

тук на терасата 

всичко си нямам

де факто 

не си мечтая да ви гледам отгоре 

не целях да става така 

пъпната връв 

явно е ластик 

а трябва да се отшия оттук 

маршировка в далечна посока

с пришити в джоба 

три инструмента скарални

и топче 

мръсен омешан 

спомен

купен от мойте момчета

някога някъде 

пак там

заведох се в нечий чужд дом

не съм се научил 

как да се крия 

бродих из някакви стаи

книга-забрава 

да уловя 

със себе си - отнеса 

инхалация 

фолиото потръпва 

капката бързо пробяга 

мръсното разстояние

никак не ви обичам,

но...знаете как е 

искам да се забравя

и ето,

пилешки крак 

порастна на половината дължина

на моята самотна трахея 

заклати се в ритъм 

махало 

заклати се,

ръсейки екскремента на вечно съмнение.

после спах

в нечие чуждо легло 

едва ли не с някакви гащи в ръката 

за да стана пак 

плах аз

безшумно да се измъкна 

с неразбралия вятър 

да споделя как те чувствам 

твърде далече 

как в сънищата ми

бягаш от мен

как мозъчната кора 

е приела 

да се откаже от всяка награда 

само да знае, че ще 

се слее 

в етера с твоя 

скъп пулс

09.05.2010

на А.

в подлеза 

под кафенето

дето е забрана

с твоя странен дядка

ме остави.

'куките, момиче, куките.

предадоха ме, 

мамо!'

с очилата черни 

и ефирната си рокля

на несъществуващото тяло

ме загърби

да се вглеждам

към стъклата

в празен образ,

който се оказва

част от разсъблеченото мене.

минаха години,

ти отново тичаш,

еуфорично ме повличаш

за да ми дадеш

първата целувка

след безброй лета

от пепел синя

разпечатваш моята невинност

с устни,

всъщност за да се освободиш

от лекия товар опасен. 

и после - всеки бяга.

обичам те в сълзите.

27.12.2009

mindless typing

songs about fucking

'break the circle'

i did

muddy waters

indeed

drag these days behind thou

waiting for the call 

not the one you want 

sailing on yr own 

coordinating all those people 

dust

incorporate desired death 

it's skag

that fills the veins 

can't even smell it

always there 

naked 

blurry 

feel it's breath 

feel me 

shallow 

slitting the abdomen 

for them to swallow 

blindly 

eat me 

while you tremble

end