––

аз съм малко момче -

четиридесет килограма

кости, опъната кожа, изгоряла коса.

живея във кула.

оттам управялвам света си,

три инача широк.

стоп

на живота,

легнал пред мен е града,

сбор омърсени от мене места.

чакам,

половин година,

но пъзел от милион и двеста части

как пренарежда се

щом вечно си сам?