някъде там
необозримо далече
има едно сладко
късче душа
всеки ден
усилие коства
да смъкна от себе си
мръсотията на града
но го правя
сменям си кожата
измивам слузта от очите
за да има надежда
пазя малко светлина
да целуна със пръсти
отново
любима
любима
изгубена
малка
тази душа
No comments:
Post a Comment