[[ faking suicide for applause ]]

от онези дни

когато

погнусата е полепнала по всяка повърхност
тежи на плещите ми

междупрешленни хрущялни дискове пищят
от притискането на грозния свят
изгърбвам се
ставам още по-грозен
блъскам се в хората
само подавам цигара на просяка
и мразя

о, колко силно мразя

ще ми се

да имаше омразата оная необуздана енергия

която да ме дърпа напред

която да сее разруха
която да носи атавистичния смисъл на силата
но аз мразя
о, колко силно мразя
преди всичко
себе
си
(не мога да се отуча, повръщам)