балкон - последен пристан

гледка към света

разплакан и враждебен

лудата отсреща

патерици

хиляди ненужни вещи

инвалидната количка

бе в наш'та стая

за да можем

да търкаляме

очи

в канавките загнили

защото

няма място

на небето

за уплашени мечти

,

прощавай
ден за обич
пръв път
дариха ми
контрацептиви
алкохол
не може да
повика
малко ведри
ендрофини
останах
аз
града
ти - горе до небето
и влажна тръпка
от отминали години
навикнал съм
подаръци да мисля
винаги за други
спомняш ли си
помниш ли
как пак разцепихме студа
за да засветим
с мръсна светлина
навътре
вътре
вътре
вътре
е само сянка
блед контур
на нашите копнежи
а малка мравка
е трудолюбива
и с незначителният ход
щом пожелае
да те стигне
ще успее
в ледена
рехабилитационнен
свят
да те завие

тихо
искам
да го чуя
дъх
на ледените стружки
пада
нейде
нависоко
чакайки го
пак се будя
искайки до теб

схит

рецепторите

са задръстени

блокаж

няма как да нарисуваш

идеята за щастие

сега

мъртъв сняг

и спомени

изтрити хора

случки и места

трябва

да се пренапише

за страхливите

света

за първи път

стените ни

ни пазят

доброволно

от наложената белота

iGod

Me:
do you love heroin?
God:
Yes sandra God loves everyone and everything.
Me:
lol
God:
I'm glad you find this amusing.
Me:
should i shoot some heroin right now?
God:
At this moment Maybe, if the positives outweigh the negatives.

p.s. than i told god i'll feel safe and secure, happy due to the endorphin rush in my brain and he said that that makes sense. god, man, you aint helping much.