[[ faking suicide for applause ]]

прощавай
ден за обич
пръв път
дариха ми
контрацептиви
алкохол
не може да
повика
малко ведри
ендрофини
останах
аз
града
ти - горе до небето
и влажна тръпка
от отминали години
навикнал съм
подаръци да мисля
винаги за други
спомняш ли си
помниш ли
как пак разцепихме студа
за да засветим
с мръсна светлина
навътре
вътре
вътре
вътре
е само сянка
блед контур
на нашите копнежи
а малка мравка
е трудолюбива
и с незначителният ход
щом пожелае
да те стигне
ще успее
в ледена
рехабилитационнен
свят
да те завие

тихо
искам
да го чуя
дъх
на ледените стружки
пада
нейде
нависоко
чакайки го
пак се будя
искайки до теб