кошмар-незнание

о, моля ти се,
събуди ме силно!
нека туй е
гаден индуциран сън!
нека пак
погрешка прекалили
да сме ние двама.

в ръцете ти
аз уморените очи
да сложа,
с беглата усмивка,
пазена единствено
за наш'то съкровение.

не искам
гръдният ти кош
да експлодира
от ударите на сломеното сърце,
нейде там,
където аз не зная,
че разпръскваш думите си
по тетрадки с черни редове.

защо те
тебе
лъжат,
крият?

да седя ли на любимия прозорец
като очакване едно,
от захар изградила,
твоя нов живот?

29.12.2009

фиктивен край година

няма смисъл от коледа

искам да се зашия
за теб
и да няма зима
тъй както ужасът ни научи
сами

всяка крачка
спирка
и дупка
имат история
в града ни
носи се миризмата
на кръв и сълзи
разпиляни
от наши ръце

имам в очите
маршрута
за който спестявам трохите си
за нас
през опороченият сняг
да се плъзгаме
скрити тръни
ще разкъсват отвъд
делата ни

в мъжкото ще се сврем
и ще чакаме
разтварянето
стягането
в гърдите
да спре
празното
виновни
на себе си да се
отдадем

чакам те
да целунем
света си
пак
заедно

**

вървя по улиците
общи
наши
не
на всички
мокри нощи
случайни кенефни дупки
колкото да се оправим
докато затварят
под бора
ритници
от пияни
мъртви
мъже
твърде е тихо и страшно
когато сме само ние
преди да си купим
едно голямо
поне
топлина
после
се лъжем и смеем...
чакай
няма го вече това
всеки
в клетка
далече
сам
по булеварда
неговото
протежение
излизаме
отделно
крачим
нервно
по улици
общи
наши
не
на всички
адско
старание
мятат се
потни
зрели
спомени
чувства
за случване
кик
физически
желая
спирам
тях ги
няма
искам да ги
има
за да
зная
че пред очите им
мога
да устоя
и да се задуша под
юргана
после
насаме
с гной във вените
познавам ли
вече
някой
тебе
мене
улици
сгради
очи
прозорци
слепи
един
още свети
за мен
докога?
обаче
задъханите
млечно-сладки
нощи
след
половин час
кървави капки
без
букви
спокойно
у дома
половин буркан
захар
чай
и няма да мием чашите
поемам с устни
времето
очите
улиците
общи
наши
не
твои и мои
на нас
само
на нас
до изгниване
бели трупни червеи споделени
още малко
после
спокойствие
чакам
да
порастна
за да вкарам
крайна доза
спасение
в две
само
цели
две
души

30 November 2009, 23:18

капка от мръсен сън

митко, зайо, ани,
спасете!
дайте ми
бонус
живот
забрава
пот
празна усмивка

сама съм
и няма кой
да помогне,
момиче
вкарай го, моля те,
ще делим,
а после
в колата
с лорчето
ще се свием
и
изгонени
ще заспим

кажи, накъде?

не мога да нося вината на триста хиляди болни човеци
аз съм само на пет

стига сте дърпали тези две
мършави грозни ръце

нямам какво да предложа
само се правя
отдавна съм само измръзнало пусто поле

стоя тук от хиляда години
и гледам да хвана само едно грешно сърце

кажи да си тръгна
за да пусна най-сетне това малко объркано
слабо дете
да поеме по пътя
да вземе всичко в ръце

тогаз ще залезе сивото слънце
и ти, скъпи мой, ще бъдеш добре

ще си спомняш ли
в сънища, ако някога било е добре?

да напиша с букви огромни
надлъж цяло небе
искам
"не мърдай! стискай ръката, недей го оставя без теб да умре!"
кажи ми
къде
накъде
накъде
....

парчета

обичта
ни си говори
между силно намотаните
дебели струни

***

гледам в дупка -
карфицата на тъжната зеница?
бездиханна нощ
от хиляди години

***

дете
прилежно свито
в сърцевината на иначе
смърт-носещо
момче

***

спирката в 9
и после - нашия човек
почти най-важното по пътя

***

Бог опрощава всички грехове,
наш'те кой ще опрости...?
надуваемата кукла избяга с
дюшек-дъга

***

битка за красиво
в кулата ми
300 метра под земята

***

3:00 pm
mornin
fled the streets
we love
mourn
can't cope with all the
lost
concrete
so wet
of our blood

***

някога в сумрак
седим
и те не вярват
че ни има

***

отчаяни
гледаме света
димим
и литваме
към другото усещане
за да успеем
после
вечерта
на топло да садим
в мене семенца

-------------------------------------------------------------------------------------