парчета

обичта
ни си говори
между силно намотаните
дебели струни

***

гледам в дупка -
карфицата на тъжната зеница?
бездиханна нощ
от хиляди години

***

дете
прилежно свито
в сърцевината на иначе
смърт-носещо
момче

***

спирката в 9
и после - нашия човек
почти най-важното по пътя

***

Бог опрощава всички грехове,
наш'те кой ще опрости...?
надуваемата кукла избяга с
дюшек-дъга

***

битка за красиво
в кулата ми
300 метра под земята

***

3:00 pm
mornin
fled the streets
we love
mourn
can't cope with all the
lost
concrete
so wet
of our blood

***

някога в сумрак
седим
и те не вярват
че ни има

***

отчаяни
гледаме света
димим
и литваме
към другото усещане
за да успеем
после
вечерта
на топло да садим
в мене семенца

-------------------------------------------------------------------------------------