ангели
паднали
паднали сме
ангели

заспиваме с изгрева
експлоадиращ в олимп
ядро с боговете

дните делим
с цербер
до мътните води
вечно влажна
полепваща неотменима
тъма
и разказват ни как да дишаме
премазани в битката
с неумолимото битие
протегнати в отрицание
полумъртви ръце

baclo madness in march

намирам още

някак си

магично

кървави находки

в джоба си

а не напипвам

сили

вътре

да ги запаля

тя

кръвта ми

напомня ми

на мен

и на тях

напомня им

че мен ме има

*

камбаната

на оная

отцепническата църква

крещи на умряло

а е вече обяд

[там ли ходиха малките дилъри с майките си да палят свещите, докато ние припадаме нейде отазд?]

защото

моята орис

натикана в ъгъла

от люлеенето

в габа рецепторите

се киска

безсрамно

в лицето на демоните

свещениците

тея които продават ни смърт

на майка ти, курвата

на собствената ти плът

сега е моментът

да съешим

своите лудости

да оплетем пипалата си

с вас

които сте твърде далече

пускам ви в мен

засмуквам ви

за имплозия

съкровение

еба ви отзад

макар че ме оставяте

сам тук

на мих.

двама братя

празнота

и липсата на сън

огледах се

в очите ѝ

с разлетите зеници

и в себе си се свих

безумен

онемял

осиротял

о-ско-тя-ващ

в тази нощ

натискай си очите

вдлъбни ги

изпивай

челюстите ти

самички

се превръщат

в менгеме ръждясало

омекотено

в светлина

зелена

в ранна утринна мъгла