намирам
още
някак
си
магично
кървави
находки
в
джоба си
а
не напипвам
сили
вътре
да
ги запаля
тя
кръвта
ми
напомня
ми
на
мен
и
на тях
напомня
им
че
мен ме има
*
камбаната
на
оная
отцепническата
църква
крещи
на умряло
а
е вече обяд
[там
ли ходиха малките дилъри с майките си
да палят свещите, докато ние припадаме
нейде отазд?]
защото
моята
орис
натикана
в ъгъла
от
люлеенето
в
габа рецепторите
се
киска
безсрамно
в
лицето на демоните
свещениците
тея
които продават ни смърт
на
майка ти, курвата
на
собствената ти плът
сега
е моментът
да
съешим
своите
лудости
да
оплетем пипалата си
с
вас
които
сте твърде далече
пускам
ви в мен
засмуквам
ви
за
имплозия
съкровение
еба
ви отзад
макар
че ме оставяте
сам
тук
1 comment:
страшно много ми харесва всичко което пишеш, въпреки усилията, нужни, за да го прочета!
Post a Comment