в окото на бурята

и как да ти кажа,
как да овъздуша?
подари ми
последната нощ,
под сладката захар
във форма памук,
на снежната буря
в душата.
свързани под завивките
да треперим
под силата
на неизказаната
счупила ни вина.

сподели
още една нощ,
която никога не сме имали.
над тишината
ще бдя,
позволиш ли ми
за последно
от обичта си към тебе
да вдъхна.

24.10.'10

писмата
ще се трупат
неизпратени
при старите
ония
от тогава когато
още
дори не познавах вибрация от теб

гласовете
шепнат в зелена
ранноутринна
студена есен

'половин човек си вече
беше в кратка
пареща екслозия
за няколко дихания
прекрасно цял
половин човек си вече
не ще забравиш
не ще намериш заместител
ще бъдеш вечно сам'

а демони
покрити с пепел
шептят
'дори си грозно онемял'

те

те си имат своите места

из гънките и дебрите на софия,

интимно на свещи.

аз имам:

постите,

дупките,

кенефите,

храстите.

съкровено

до смърт.

те имат своите приятели,

мънички забавления.

аз имам:

сенките край входовете,

тайните мръсни свещенодействия.





вкарваме го

по различен начин

и заспиваме сами.

                                                                                                                        02.10.'10, събота, ул. Данте