неназовано

когато там горе
във висините
небето не бе назовано
все още
бях вече мъртвороден
хранех се сам с кръвта от
разложените си а приори венци

такъв бях преди
всичко да почне да се твори
и ще остана
болен
завинаги
грозен
извечен
и след края дори

вселено

о, смирено

моля

раздирам

лакти и колене

моля, о

*със знанието

че не съществува случване

на нищо

чрез молби*

един свой плод

милостиво избави

от образ

и залитане

в мечти

лиши ме от всичко

оттук ме изтрий

никому непотребно

за себе си само

функция съм

ще помахам

от ада

и за мен ще забравиш