и+м

недейте
защо
защо го правите?
не ме ревнувайте.
такова зло да съм,
не вярвам.
просто не.
трябва ли
да ме подтикнете
да ходя
в кишавия студ
с едно отчаяно дете,
и 5 кубика
пак директно във системата,
от най-токсичната отрова,
защото
толкова неща разбрахме,
че страхът ни
тласка
към една вселена
с оголени неврони,
плуващи в изконен ужас.

и притеснявам се
за теб,
момче,
от сила изтъкано,
с детерминираното ежедневие
макар от обич обграден.
а ти дори сега си силен,
умен и красив,
чаровен.
недей се губи
по трасето вечно.

крия капчици вина
към теб.