Thursday 5 December 2013

плача за нас
защото сме хора

роня ли, роня
идиотски сълзи

преследваме
идеята-фикс
за разбиране
разбирането е важно, нали? 
нали? нали?

и аз ти говоря
и гледаш ме ти
и ти ми говориш
и гледам те аз (или си пак ти?)

тъжно е
как страх ни е
да се разтворим
да сме спокойни
чисти
добри

затова ще бъдем
во век и веков ний
завинаги толкоз сами







събирам ден подир ден
писма неизпратени
дано ги родя
някой ден
в космоса
без да разплача
конкретните получатели
със старчески изводи от този детски живот

говори детето
признавам си
не мога да живея
идея нямам как
а може би не искам...
само си мечтая да те топля
а ти
да ме поливаш
изолирано от страшен външен свят
единствено красиво

Friday 1 November 2013

страх ме е от тебе
страх ме е от мен
от него
от тебе
най-вече
някъде там
причакваш
някого
нещо
моля те
моля те
не искам повече да се самосравнявам
ранявам
с непознатото
страх
грозна телесност
моля те
какво повече искаш
пусни, куче, пусни
всичко е мъртво
дано само не предстои останалото
да изгние
люспи изронени
по изхабен балатум  
aромат 
от мърша съхранен
причиняваш ми болка
тогава
сега
и още напред
знам
страх ме е
моля те

просто един кръговрат
просто един кръговрат

ще издържиш ли и него?
завинаги

Thursday 29 August 2013

бил съм
втори
трети
седемнайсти
сто осемдесет и седми
по ред
на 'значимите други'
и живеех с това
достатъчно беше
но не и сега
не искам
не
не мога
сега
точно

така

Tuesday 9 July 2013

гъст мрак
и светулки се приплъзват из него

в средата съм
[(за)винаги]

не виждам нищо
и не разбирам

потапям се пак
и се ампутирам

това поне
зная как
страшно
добре

Thursday 20 June 2013

съмнение-
було
черно
грубо
ражда
само себе си
само това
съмнение-
разяжда
всяка
светлина
съмнение-
отравя
и оставя
дълбока празнота

аз прескочих съмнението
тичах без дъх-
стигнах до тебе
и към себе си открих път

сега за това изплащам се

с примирена бавна смърт

Monday 3 June 2013


тя ме преследва
тя ме преследва сънищата ми
тя ме преследва
преследва ме тя

и само ти
който даваш ми поводи
можеш да ме спасиш от това

**
нека повърна си дарбата
да спра да виждам това
което не сте и усетили
а скоро ще бъде ваша съдба

**
никой съм
отражение в огледалото нямам
черно море от мазут
срещу което
безсилно крещя 

Tuesday 28 May 2013

пазарът

сещаш ли се за онова чувство
след като изпиеш лексотаните
и празен влачиш се из града?

това са
умората и страха

под ръка
(сплели се в спойка чрез изначалната ефирно-натраплива сива тъга)

малко човече
но по никакъв начин с много големи мечти (!)
бе спуснато
в света на момчетата
да се бори със сетни сили дори
дори да се дави в безсмислие
и даже да вижда на сън
че страшното спотайва се
именно
в света на момчетата
които само отвън
са толкова силни, колкото научено бе
малко човече

нощта
със светлините по крановете
разпръсква тъжни песни
за тебе
твоето незначително
минало-бъдеще


Saturday 18 May 2013


и майките оказват се
все пак
пророчици
дори когато казват
'сам ти ще си умреш'  

Friday 26 April 2013

аз имам минало
атрофирали парчета душа

имам минало
белези светят в нощта

спускам клепачи
взимам си дъх 
поемам по пътя 
сам ще вървя 

режа парчета от себе си
отхвърлям си спомена
запращам го в мрак

спускам клепачи 
взимам си дъх 
поемам по пътя 
сам дали ще вървя?    

сбогом, изпийте сълзите ми
пресъхвам точно сега

впускам се в поход
нов свят да градя

Thursday 18 April 2013

разпадане
ще се случи
късчета остри ще захвърчат
ще раздират
сетива ще кървят

но
не
не съм огледало

мътно е

кална локва
от страхове
се бунтува
усилено ври

ще стана на прах
и нека от тая помия
покълне
поне
зрънце
зрънце
надежда
поне...

Monday 11 March 2013

плачи 07.02



плачи, дете



живял съм

повече отколкото съм искал

кървял съм

крещял

мълчал

търпял съм

и не съм



живял съм



и съм се научил

за една игра :

разпадане-умиране

очаквания счупени в разкъртена стена



живот се случва

въпреки това



печелим

едва

когато сме приели

наглед

безплодната борба



плачи, дете

подгизва

и отлюпен пада

вселенския товар



плачи

изхвърли

очисти

забрави



дете, ти летиш

Tuesday 26 February 2013

аз

накрай града - стълб
забравено накъсан 7 годишен некролог
здравей, аз съм

Monday 25 February 2013


стоиш на ъгъла
циничен
захапал мръсен фас
опиваш се от подозрения
гледаш на кръв
в мутрата му
мътния живот

прокисваш от
съмнения
и гняв

най-всепоглъщащият
поглед
изтъкан от
страх
напоен до пръсване
си позволяваш
да надникнеш
от другата страна
на фабрикуване на смисъл
и илюзорна светлина

прашинки
разпръснати
далеч една от друга
във вселената

алчен не бъди, глупако
устремът -
пресметнат
прецизно отброен

политаш за секунда
за да продължиш
завинаги пълзежа си
сломен