Thursday 29 August 2013

бил съм
втори
трети
седемнайсти
сто осемдесет и седми
по ред
на 'значимите други'
и живеех с това
достатъчно беше
но не и сега
не искам
не
не мога
сега
точно

така
Posted by at

1 comment:

На Червено said...

Хубаво. Истинско. И толкова вярно! За безсмислените съзтезания, в които ни вкарва живота. За да си вменим, че смисъл има. За измислените класации, класификации, унификации: "втори, трети, седемнайсти". За да си повярваме че нанякъде вървим. За тенекиените медали изфабрикувани за първите места. За "значимите други". Създават ни илюзията за посока и прогрес. За да можем с хелиева вяра и мухлясъл оптимизъм да продължим да храним безмисления цикъл. За да могат кърлежите от горните етажи да продължават да пият кръвта на душите ни. "Не искам, не мога, сега точно!". Къса струни. В мен. Благодаря!

4 October 2013 at 11:45

Post a Comment

Subscribe to: Post Comments (Atom)