на м.

чакай, чакай, да ти кажа,
мисля, че ще разбереш...
сутрин пуква,
ти въртиш се в собствен сос
[страх&пот]
не удържаш вече
към спасителния кит
посягаш
знаеш, че
поредица заучени движения
застрелват те във миг,
туширащи
непоносимостта на битието

палиш си цигара
и отпускаш се назад
***
влизат
в стаята ти
следобяд
и както си захвърлил
кулпа на земята
мъничко
по-рано
ти на него
вече
ледено висиш

пролет '11

няма дни
и няма нощи
навиците стари не умират
недружелюбните стени
на мозъчната ни кора
без шум
от викове преливат

първия трамвай
във пет и пет
по-малко сам
не ме накара
да не се събудя

липсващ
съм
и нямам
мотивация

най-много
плаши ме
че още
твърде много
предстои
да се роди

да се пречука
или да отровя
в незнанието свое
да слагам си усмивка

празнота
е презипълнена
със напрежение :
моля, моля те
лиши
вселената
от вечната идея 'утре'

малка е софия
или ние сме
мръсните
канални плъхове
извиращи
от всяка дупка
в бетона

планираната
крачка
и случайността
на кривата
ти дават резултат
среща в нереалност
прегръдката
и неуместен разговор
сред хора

може би
порастваш
сърдечния ти мускул
вече не
се пръска

просто палиш си цигара
криво се усмихваш
и запазваш курс
по пътя труден
и недефиниран

искам 
да съм потна курва
която разтваря 
краката си 
да пусне
звяра 
в недрата си 

всяко
шибано животно
е добре дошло
да ме ожули
да прокървя 
да ме натъпче 
да създаде 
посиненото небитие 

искам 
да се порежа 
да вкарам звяра 
между бедрата си 

изстискай 
кика си 
в мене
когато ще стана 
празната чаша 
в мивката 
с нов 
под-живот 
отгелждан със месеци 

ще конвулсирам
без съдържание 
лепкава
нищета 

защото не съм

нито мъж

нито жена

тръпчиви
едри късове
дезориентирани вчерашни дни
завладяват
гротескно разтеглено днес

флешбеци
без
следа от
пусков механизъм
събуждат те с
вълната
в главата
в проклетата утрин
почти
залива
онзи вкус
езика и...
...още
малко
сякаш
до ултимативното
затваряне във себе си

обаче
всичкото
объркване
струи от
счупената стока
гледаща
в зениците
от огледалото

не повече
и не по-малко
капризните
къси съединения
проблясващи
уж
толкова невинно
в лимбичната система

това
е просто
убийствен
оувърлод
на информация

01

нямат
мирис и цвят
вълненията
им

ти
страдаш
от липса
на съдържанието
им

или пък твърде много
червени цветя
в душата
са в дъното
на причината

отдалечен
заключваш
зад себе си
за кратко
порязване
което плъзга
допиране
до света
очите им
устните

влизаш
за малко
целуват те
пеперудите
на ноща
объркали се
по мъката ти
в неоновата й
светлина

слизането
и свиванто
навътре
са сълзи
които болят