на м.

чакай, чакай, да ти кажа,
мисля, че ще разбереш...
сутрин пуква,
ти въртиш се в собствен сос
[страх&пот]
не удържаш вече
към спасителния кит
посягаш
знаеш, че
поредица заучени движения
застрелват те във миг,
туширащи
непоносимостта на битието

палиш си цигара
и отпускаш се назад
***
влизат
в стаята ти
следобяд
и както си захвърлил
кулпа на земята
мъничко
по-рано
ти на него
вече
ледено висиш

пролет '11