направих ли те предаден?
не-оправдах
виденията за другата
истинска топлина?

аз бях малка
бях твърде красива
аз бях малка
бях вечно сама
виждах тесните точки в очите ти
потъвах в тяхната празнота
къпех се в болката
качвах я на плещите си редом до моята 
така и не можех
леко дори
до теб наистина да се приближа
не ме искаше
не ти бях в списъка с нужни неща
или...
просто няма значение нищо
тогава
сега

всичко обслужи ми нуждата
с мазут да полея
да замразя в точката на кипене
детето-врабче
да науча за мръсното&несправедливостта
хиляди грешки
актив да натрупам
срам
вина
кошмари
белези
срамвинакошмарибелези

все още се наводняват очите ми
спомням си мирисът
на онези места
и все пак, да знаеш
крача със бремето
дърпам нанякъде
загърбвам
обръщам
обгръщам нови неща
третирам си раната
и ставам жена

не повдигай клепачи
не допускай до себе си звук
избягвай усещания тактилни
за ароматите остани глух

всеки стимул е
копие
право във рани
безбройни
с разръфани краища
трансцедентално изпускащи слуз

застини в полусъществуване
докато по калцираните ти вени
бавно спре циркулацията на кръв

целият съм в индурации
и от плътта ми се излива
разпенена отровна кръв
гнойта ми е
пълнеж в главата

съвременният грешник
лишен от чумата
обречен на духовна смърт

'еρμῆς'

тялото ми гори
сърцевината ми ври
аз съм вестител
без още зададена цел

защото ме пращат
не от аркадия
а от модерен
умален вавилон
с име на мъдра жена
с болести тайно
разлагащи първо
плътта на ума

на лирата си
тепърва
надявам й струни
и чакам момента
във който
най-сетне ще чуете
смисълът зад гласа ми

ем па ти

емпатия
тя трябва да
попада
в списъци
на най-строга забрана
тя трябва да
бъде дълбоко
погребано-закопана

защото светлината си
как
как ще започнеш да
просекретираш
щом не можеш
не се спираш
отражение да ставаш
отражение да даваш
на мрачнините дълбоки
на лицата
на децата
изгубили посока

и ако има орис

твоята се казва

сламка за удавици

един след друг

която бързо

се разгражда изпепелена

когато локвата

на болката им

се окаже

нейде далеч отвъд

май има още много

да се тъпчеш

с помията наречена 'живот'

или пък май е

просто месец

твърде шибан месец

рожден за хилядите ти

стремежи

и искрени отдавания

докато

най-сетне

се несъбудиш

лишен от плът

оглозган до послено

от гладните

надушили

че си добър и тъп