на мих.

двама братя

празнота

и липсата на сън

огледах се

в очите ѝ

с разлетите зеници

и в себе си се свих

безумен

онемял

осиротял

о-ско-тя-ващ

в тази нощ

натискай си очите

вдлъбни ги

изпивай

челюстите ти

самички

се превръщат

в менгеме ръждясало

омекотено

в светлина

зелена

в ранна утринна мъгла