ти не знаеш, не
ти не знаеш
знаеш ли?
как тихо
от себе си крия
останала
глухата, сляпата, нямата
уплашена
силната
детската
обич
понякога тя плаче
и я е срам
понякога й се карам
и мен ме е срам
тя диша с очакване
само тя буди се сутрин
защото
един по един
всички край нея
умряха
тя иска да ти
пошепне
'ела, ела, ела с мен в мекото утро на новото там'
No comments:
Post a Comment