на А.

в подлеза 

под кафенето

дето е забрана

с твоя странен дядка

ме остави.

'куките, момиче, куките.

предадоха ме, 

мамо!'

с очилата черни 

и ефирната си рокля

на несъществуващото тяло

ме загърби

да се вглеждам

към стъклата

в празен образ,

който се оказва

част от разсъблеченото мене.

минаха години,

ти отново тичаш,

еуфорично ме повличаш

за да ми дадеш

първата целувка

след безброй лета

от пепел синя

разпечатваш моята невинност

с устни,

всъщност за да се освободиш

от лекия товар опасен. 

и после - всеки бяга.

обичам те в сълзите.

27.12.2009