заведох се в нечий чужд дом
не съм се научил
как да се крия
бродих из някакви стаи
книга-забрава
да уловя
със себе си - отнеса
инхалация
фолиото потръпва
капката бързо пробяга
мръсното разстояние
никак не ви обичам,
но...знаете как е
искам да се забравя
и ето,
пилешки крак
порастна на половината дължина
на моята самотна трахея
заклати се в ритъм
махало
заклати се,
ръсейки екскремента на вечно съмнение.
после спах
в нечие чуждо легло
едва ли не с някакви гащи в ръката
за да стана пак
плах аз
безшумно да се измъкна
с неразбралия вятър
да споделя как те чувствам
твърде далече
как в сънищата ми
бягаш от мен
как мозъчната кора
е приела
да се откаже от всяка награда
само да знае, че ще
се слее
в етера с твоя
скъп пулс
09.05.2010
No comments:
Post a Comment