на г-ца страх

как се учиш да дишаш

за пръв път, когато си вече

години, години живял? 

попивал си с кожата 

сгъстен градски въздух,

плувал си сред мъгла,

гледайки с едва отворени мътни очи

като мъничка котка.

трескаво искаш

да идеш далече,

да дишаш чист етер,

да можеш да спускаш мечтите си

всеки ден под дъга.

но знаеш, че 

лесното и красивото е това.

ти трябва да бъдеш 

сам

сам тук 

и да водиш 

дребен, уплашен

своята едва видима тиха борба. 

спътнице вечна,

кажи ми,

ако оборя теб

ще дадеш ли 

да давам 

по малко

парченца 

от себе си 

и да спра да бъда 

безсилна и априори сама?