29 съмнения

мина през града ми

като най-любимото съновидение

пролет помирисваше се

под небето

и ти бе станал вече друг

и плахо бе разцъфнал

 

радост

бе логичното ми поведение

а аз почувствах се

незаслужаващ

заблуден

и ненамясто груб

 

трябваше да може

в себе си да посадим

по малко нов живот

а не да балансираме

с прикрити думи

сред слухтящите

загрижени уши

за няколко

затоплени

вървящи бързо часа

 

сега усещам

стегнати по гърлото си

сивите

изцапаните

пръсти на града

старите познанства

люлеят се по клоните

болезнено покрити с плът

 

кой ли

ще се върне

следващия път

ще иска ли

да ме погледне

и да минем

заедно отвъд

обсебващото минало

пропито с кръв

 

целувам теб

на хоризонта

грее нежно цвете