приятелите с гумичка изтрити/хората са просто паразити

настъпва и този миг
тъжен
мокро и пронизващо
защо в природата ни е да търсим някой, комуто да се доверим
за да има подир това болка
каляване?
вместо да ни държат вечно потопени в излюзорния свят
на утроба приличен
толкова противоречия съдържаш
вътрешно не искам да ти позвлоя да съсдиш когото и да е
себе си осъвършенствай по-напред, по дяволите
що за покаяни е това само на думи
не са ли нужни и дела?
стори нещо!
не искам да слушам как страдаш, уж, за мъката на другите
това е лицемерие. това. това. това.
жертва...
ролята на кошчето събиращо душевни болки ли ми се отрежда вече?