Steam, Rain And Other Stuff

40 минути на пейката, грижливо облицована с балатум, на олдскул прекрасната софийска спирка. на тези им е хубаво, че наситина пазят от вятър и дъжд не като новите изгъзици. та дъждът тихо и напоително се стича, лампи и коли създават отблясъци по асфалта и е по някакъв начин велик момент, богат на подмолна влага, разбира се. помага ти да осъзнаеш колко абсурдни са забързаните песни в главата ти и колко си далеч от всичко, на което уж отдаваш времето си. и ти си далечно, безсмислено, объркано, гнило парче от абстрактно-експресионистичната ми картина. не че има значение, вредата е нанесена, крайника - изръгнат.
ако облицоваш такава спирка с приличен слой картон става добро обиталище за топли нощи. и кучетата ще дойдат да правят компания. почти идлично хаха
странно колко много безумни мечти ми се появяват в така до скоро билото трезво съзнание. дано някой поплаче за това.