малка безформена купчинка маса
жалка дори в очите си собствени
пашкула остана без пеперудата
паякът изсмука що вътре с уплаха искреше
прозрачна обвивка от жлъч
вкарай нежно иглата си, напълни я с живот
изкарай я и нека в насладата от червената капчица...
и нека ликуват сега, обесих се след толкова опити
сред тъмните удобни пластове на тонове мека вода
обгръщам с примирение битийната глупост
де да бе така...
давя се след края на мъките
в натрапчиво блато от застояла мъгла
изтече през очите, ушите
в ямата се утаи
по дяволите!
моя рожба е то
кого ще обвиниш сега, курво?
No comments:
Post a Comment