[[ faking suicide for applause ]]

човече,
смея се
плача

сега

искат от мене,
разбираш ли
да опиша
малките спусъци
създадени
в ядрото
на клетката,
напоявани
през годините
с толкова пот
и тъга

мен ме
има
от тридесет и шест
месеца
на тази земя

това е летоброенето
за моята детска глава

всичко е
копче
всяко
премигване
активира
импулс
по аксоните
и аз се
разсмивам
не мога
да плача
веч над това

няма
места
музика
филми
неща
аз се сещам
обдишвам
пия мъгла

нима ще се правя
че тук
не съм
нивга била?

късове
спомени
флешбек :
светкавица
облак
лъчи
студ
жега
радост
нега
уплах
топличко
мокро
снега

аз съм
спомен
аз съм
минало
аз съм
така

така
съм създадена
така съм
приспивала
така

не ме питай
няма да спра

със всяка крачка
и вдишване
ще си спомням,
изживявайки
всяка стрела
през тялото
на града

преди това
нямаше
нищо :
само раздиращи
дробовете
утрини
на неумолимата
самота

сега са
живи картини
и сенки от минало

сега са
грешки&разкаяние

сега са
раздирани с вик телеса

аз няма да
върна
аз няма
да стана това
но аз няма
да променя
не ще го изтрия
не ще го простя

ще заспивам
със стиснати плаци
ще питам
някого горе
дали има
капчица
смисъл
в това

не мога
да спя
без да живея
напрегнатото
от другата ми страна

не се гаси
туй що не гасне
не се запълва
изконната празнина

не си отива
с пускане
на водата
в тоалетната
тази предначертана
борба