[[ faking suicide for applause ]]

малките
шеги
на 'съдбата' :

откраднах си
цигарата
време
сутринта,
за да
раздухам
гадната
пост-сънна
мъгла
в тая
глава

свалям очи
от на булеварда
кръвпотока
само за миг,
и те виждам
[странно помахване от двете страни]
по навик ли
гледаш нагоре
все още
когато
минаваш отсам?
правя го
макар и да знам,
че е място на спомени,
а тебе те няма,
няма те вече.
няма те там

и това е
в събуждането
на новият ден
след тази
мърмореща
тихичко
вечер
на джаза по радиото
в полу-тъмната стая
неволно
изляла
редици
от спомени
за едни
притихнали вечери
в стрелбище
със джазово радио
и споделена
мъгла

леглото 

е празно,

стаята също

котката -

мъртва

и всичко говори, 

че никой 

не помни