транспорт на спомени

возя се.
тремори.
задуха.
возя се
пак.

трамваят -
цял един
живот
спомени.

1ца

на тази спирка :
времената
метър и дваесе,
китарата,
която за всички бе
най-малкото
виолончело.
по-нататък :
няколкото ходения
до онези от лозенец,
срещите на четиринайста,
мъртъв студ
и чакане.
измих тротоарът
с лексотановата
празнота.

7ца

от училище до вкъщи
или обратното
или
може пък
въобще не се е случвало, м?
после :
от горната
сутрин
и като стигнем
баш ндк
позвъняването
вече се случва
след 'осем минути'
ще 'пием голямо'
на малките пет.

(пакетите
мелник
в градинката)

204

сняг
толкова рано
в недените утрини
пълзене
към плиска
и обратно :
моите вкоченили се пръсти
преди чашата чай.

9ка

е винаги по раковска
толкова возения
със детска количка...
и още почти толкова
шумни отвътре
притихнали утрини
(всички вдовици в тролея резонираха с моята мръсна обвивка)
с посока
към сдс-то
за да прехвърля
теглото
върху
10ката
и тоя безумен
квартал
тогава символ на
облекчение

всичко
са само
изфабрикувани
спомени

винаги
по заледените жици
ще тече не ток,
а вина.