окт.

есента дойде
чука по прозореца
със сълзите, които
не успях
да родя

крия се в стаята
с идеята да си прережа вените...

не, излъгах
искам да избягам от смъртта

сенките в ъглите
ми се усмихват
тайно

тя е навсякъде
дебнеща
неумолима
в своето изчакване

аз искам просто
да вървя
ръка в ръка със нея
да се връщам
по малко във утробата
с всяко едно деление
по-хербаризирана

и  ще знам
ще имам силата
контрол
с няколко капки
коцентриран разтвор
когато ми писне
да дишам
по топлия начин
да слея
съществото си
в прегръдка
със нея