they arent all beautiful

повява хлад за фини тръпки по тялото
под негов надслов ще мине лятото
защо е то за да минава?
нима е нужно да се преживява?
защо не свърши тук, сега празния ми ход
нима е нужно да познае ме земята като изгнил вече октопод?
струпеи по гърдите ми
гнойни кратери във влажнотата на гръдния ми кош
кръвта отказва все да циркулира и към пейката ме приковава
добре че мракът обезлюден ме обгръща
не ще види никой костите на ръб на строполяване
vale!
отплувам