Wednesday 16 April 2008

неусетно може би за теб
отиваш все по-далеч
исках да повярвам в шибаните ти утопии
къде и бе изгодата в това да ги градиш?
усещам как ме топват в течния азот
и, бога ми, дано е веч за винаги
проказата пълзи по всеки край от тялото ми
защото няма вече упование
къде е моят храм в далечината?
а образът на хубава девойка
за която душата си ще дам?
къде е целта едва достижима
бляновете за успехи, слава?
човек ли си щом липсват ти тези неща?
няма и кой да попитам
всички сте далеч

No comments: